40/60

Макове, макове – цяло море!

Скоро поляната беше зелена.

Днеска, дали пък видял съм добре,

или сънувам, грее в червено!

Лъхне ветрец и червени вълни

леко накъдрят я – и запулсира,

сякаш от нейните дълбини

с шепот напевен животът извира.

Макове, макове – цяло море!

Чудно красива, неземна картина.

Няколко дни Пролетта, без да спре,

тук я рисува и нататък отмина.

Посветено от

aborigen (Борко Бърборко)