Нещата, които не спрях да желая,
са рая по пътя и пътя към рая.
Иглата съшива торбата с измами.
Подметките зинали, верни на камъни.
Прегърбено тялото носи душицата -
сред белите птици е черна на жицата.
А тъничка клечка в кибрит без драскало
е палила слънце от изгрев до залез.
Светена водата отключва очите ми -
Последната църква не плаче за никого...
А кръстът свещен се разпада на атоми.
За Рая съм просто и съд, и разпятие.