RainaVakova
Безумието в погледа е важно, защото е родител на шедьоври!
(Държа да подчертая, че тукашното ми присъствие е само и изцяло за удоволствие.Не робувам на върнати жестове.Не чета анонимно.Гласувам и коментирам спонтанно и никога безпричинно.Всякакви класации са ми чужди.Драсканиците ми отразяват моментни състояния, идеи и въжделения по преживяно и не до там...Не претендират за художествена стойност и имат преходен характер)
Пояснявам:Чувствителният творец не изразява
автобиографични лирически претворения...
Всеки опит да бъда припозната в героите
от писаниците ми, би бил пълна глупост и буквализъм.
Поетът се вдъхновява от всевъзможни неща,
от случки и преживявания на хора, от наблюдението
върху тях.Той може да изплаче чужда болка,
да изрази радостта на друг.
Той може да опише нещо на пръв поглед дребно, странно и незначително...
Собственият ми Аз не е залегнал и не е на централно
място в думите, които словосъчетавам,
макар чувството, което носят да е пречупено
през собствените ми философии и ценности.
***
Трябва ми много време
да изляза от този сън.
Да катапултирам
очните си орбити
в зелените все още намерения
на прегорялата трева.
Да се облегне изгревът
на кривия
въздишащ покрив,
под който дом е само
смехът,
че се страхуваме до време.
Ако дойде причина
да стъпя
с десния крак
на земята,
може би ще съм будна
като избягала думичка,
която си търси ударението...
за да я познаеш.
***
Когато стигна светлината ти,
везните няма да са равни.
От едната страна ще тежат
очите ти,
другата ще е празна.
Аз ще ти дам гълъбче,
да го сложиш
вместо ръце
и да се изравни смисъла.
После ще ме прегръщаш
до отлетяване.
***
Мислиш си, че не си идвал,
а аз знам, че си бил,
защото ключовете
се срамуват,
/докато ги търся/
че ще открия вратата им.
***
Искам да се скрия от
апатията
в единствено възможното ти
намерение.
***
Охлюв преминава през
вечерта ни
и оставя следи - две песни,
които не знае да танцува.
***
Завръщане от рая е възможно,
за да довърша стиха,
който няма да прочетеш,
защото е розов.
***
Избранные произведения
И ме погалва мекият му гребен,
и учи песента да не горчи
без тебе, и единствено за тебе.
Затрита в лабиринти е страстта, ...
Бяла кърпа е само смъртта
и не питайте колко побрала,
в тъпи болки пулсира плътта...
а дълбоко, навътре дълбае ...
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета ...
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...
