Безброй са наброили телесата
На всякакви бездушни маргинали
Отхвърлили и Бог и чудесата
Нахранени, но вечно недоспали
Пропукахме обществените норми
Бунтарно сме строшили ограждения
Направихме корекции, реформи
За бъдещите нови поколения
Това ли ще оставим за наследство
Ковчега на човешката чувствителност
Завета, че убийството е средство
И вярата е изродена в мнителност
Имането обърна ни представите
Наемаме любов счетоводител
Но моля Ви недейте да забравяте
Парите са на мъката родител
Превърнахме се в сенки посребрени
Не усещаме пулса горещ във вените
Дните наши се кикотят преброени
Пред слисания поглед на блажените
Още крачка и края пред портите
На прощаване гордо преглъщаме
За Ада не ни трябват паспортите
И монети май трябва да връщаме...
© П.Т Все права защищены