> Младостта си отива...
>
> М. Белчев
Любовта си отива... В неделя. По здрач
Наранена от много човечност...
И след нейните стъпки – мирише на плач.
А дъхът ѝ –
мирише на Вечност.
Любовта си отива – с подути очи.
Неизтрила грима си вечерен...
По мълчанието след нея личи –
път към нас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.