Алда Мерини - И щеше да ми е още по-лесно...
И щеше да ми е още по-лесно
да сляза при теб по най-тъмните стълби,
тези на желанието, което ме напада
като ялов вълк в нощта.
Знам, че би откъснал плодовете ми
с мъдрите ръце на опрощението...
И знам също, че ме обичаш с любов
целомъдрена, безкрайна, царство на тъгата...
Но плачът ми за теб го заглаждах
ден след ден като пълна светлина
и мълчаливо го връщам на очите си,
които, ако те погледна, живеят от звезди.
**
E più facile ancora mi sarebbe
scendere a te per le più buie scale,
quelle del desiderio che mi assalta
come lupo infecondo nella notte.
So che tu coglieresti dei miei frutti
con le mani sapienti del perdono...
E so anche che mi ami di un amore
casto, infinito, regno di tristezza...
Ma io il pianto per te l'ho levigato
giorno per giorno come luce piena
e lo rimando tacita ai miei occhi
che, se ti guardo, vivono di stelle.
© Надежда Тошкова Все права защищены