Алда Мерини - И щеше да ми е още по-лесно...

И щеше да ми е още по-лесно

да сляза при теб по най-тъмните стълби,

тези на желанието, което ме напада

като ялов вълк в нощта.

Знам, че би откъснал плодовете ми

с мъдрите ръце на опрощението...

И знам също, че ме обичаш с любов

целомъдрена, безкрайна, царство на тъгата...

Но плачът ми за теб го заглаждах

ден след ден като пълна светлина

и мълчаливо го връщам на очите си,

които, ако те погледна, живеят от звезди.

**

E più facile ancora mi sarebbe

scendere a te per le più buie scale,

quelle del desiderio che mi assalta

come lupo infecondo nella notte.

So che tu coglieresti dei miei frutti

con le mani sapienti del perdono...

E so anche che mi ami di un amore

casto, infinito, regno di tristezza...

Ma io il pianto per te l'ho levigato

giorno per giorno come luce piena

e lo rimando tacita ai miei occhi

che, se ti guardo, vivono di stelle.