Глава 24 ОБРАЗМИ (obrazmy)
Вечерта, Майкъл и Елис отидоха на разходка по океанския бряг, стигнаха до заливчето, където преди една година Майкъл видя Анна, седяща под палмата, а сега на същото място седеше Мари.
- О! Аз ви чаках, - рече Мари, когато съпружеската двойка се приближи, - заповядайте, седнете! Вижте, каква приятна е вечерта!
Майкъл и Елис седнаха до нея.
- Ние с Боб сме на планетата Земя за последен път, и сме готови вече да се разделим с човешкото тяло. Ние, като Буда, отиваме в нирвана завинаги. Само че никой не знае, какво ни чака по-нататък, - замислено произнесе Мари.
Нито Майкъл, нито Елис знаеха, какво да отговорят, но чувстваха, че Мари иска да им каже нещо важно, затова, Майкъл попита:
- Боиш ли се?
- А ти? - зададе му същия въпрос Мари.
- Аз, не! - уверено отговори Майкъл.
- А знаеш ли, защо не се боиш?
- Не съм мислил!
- Много е просто! Липсата на страх от смъртта може да се появи само тогава, когато си напълно уверен, че смърта води към вечния живот, и че там... ...