Книга: Проект - Безсмъртие

Анотация

Къде свършва илюзията и къде започва реалността?

На ядрения физик Майкъл Палмер му предстои да си отговори на този въпрос.

За основен инструмент ще му послужат психделиците, а разумът на учения в състояние на изменено съзнание, е способен да преобърне представата за пространство, материя и време, да докаже разумността на вселената, да види безсмъртието на съзнанието.

Пред Майкъл се откриват нови измерения, той вижда смисъла на живота. И също така успява да изпита неизчерпаемата сила на любовта между мъжа и жената!

Собитията по непредсказуем начин се разгръщат на екзотичен остров във Французска Полинезия, където група ексцентрични изследователи осъществява таен проект, чиито инструмент са растителните психоделици.

Предисловие

Ако се вярва на теорията на „дрогираната маймуна“ на Торънс Маккена, то благодарение на псилобициновите гъби маймуната е еволюирала до човека. Цялата световна култура е длъжница на психотропните растения. И, макар сега в света да се натрапва отрицателно мнение за наркотиците, независимо от това те продължават да влияят на разцвета на съвременната цивилизация. Музиката, филмите, компютърната индустрия и други прогресивни форми на човешката дейност така или иначе са свързани с психоактивните вещества. Изтъкнати творчески личности, световни мислители, употребяват наркотици (алкохола и тютюна влизат в техния списък)! Каквото и да говорят моралистите и пуританите, човечеството не може да се развива без психотропни вещества!

Но съществува и друга страна на този въпрос - наркоманията, която е крайно вредна за подрастващото поколение, прави безучастна дееспособната част от населението, унищожава здравите слоеве от обществото. И човечеството си задава въпросите: „Какво да правим с психотропите? Какво да правим с тези хора, които се унищожават с наркотици?“ Отговорът, според мен е такъв: „Необходимо е широко да се изучават психоактивните вещества, тяхното въздействие на психиката, на физическото състояние на човека, тяхното влияние на обществото, на културата. Да се изучат както положителните, така и отрицателните въздействия върху всички сфери от живота на човека, и върху самия човек. И изхождайки от това, да се изработи цял комплекс от мерки за използване на психоактивните вещества за благото на нашата цивилизация“. Например, днес на нас ни е известно, че е възможно човек да се избави от някои наркотици, в това число от хероина и алкохола, с помощта на растението ибога. Известни са ни целебните качества на микродозите от псилобицин, канабис, червена мухоморка. Основавайки се на изследванията на Станислав Гроф, ние можем с помощта на ЛСД да премахваме перинатални психологични травми, създавайки по този начин благоприятна среда за лекуване на много болести. Има и други такива примери, но те не са систематизирани, причината за което са забраните за изучаване на психоактивните вещества в една голямата част от държавите.

Забранявайки наркотиците, няма да успеем да се избавим от наркоманията, тъй като тяхното отглеждане, изготвяне и продажба, ще бъдат винаги доходно дело, и колкото по-строга е забраната, толкова по-голяма ще бъде печалбата. Нещо повече, наркоманията не е резултат от достъпността на наркотиците! Наркоманията - това е болест на обществото, разкриваща проблемите на жизнената среда на човека! Ние не знаем своята роля в нашата реалност. Не знаем: в реалността ли живеем или, може би, нашият свят е просто илюзия? Не разбираме: колко индивидуални и различни сме, при това строим общество на базата на принципа на равенството. Такъв подход към употребата на психотропи е недопустим, те могат да принесат полза или вреда в зависимост от цял комплекс индивидуални свойства на човека, такива например, като неговото хранене, вероизповедание, виждане за живота, климатична зона на живеене, сфера на общуване, възраст, пол, образование, кръвна група, и този списък може да се продължи.

Тази книга дава повод за размишление, доколко мощен инструмент маже да станат психотропите, ако започне тяхното подробно изучаване. Аз не разглеждам в книгата полезността или вредата от психотропните вещества, постарах се да потопя читателя в дълбините на основните глобални въпроси на човечеството, и да покажа как с помощта на измененото съзнание може да се отговори на тях.

Надявам се тази книга да помогне на читателя да погледне по-широко на психоактивните вещества. Само когато общественото мнение е правилно формирано, бихме могли да влияем на законите, които са длъжни да помагат на обществото да се развива. И законите вече започват да се променят! Легализацията на някои психоактивни вещества вече е започнала в някои страни. Надявам се, че в скоро време под внимателния поглед на науката ще попадне и тази, толкова древна, но още неизучена област. Чакат ни нови невероятни открития, способни по революционен начин да пренесат човешката цивилизация на ново ниво на развитие.

Благодарности

Ако не бях срещнал в живота хора, повлияли на моя живот, книгата, която държите в ръката си, не би била написана. Тя не би се появила на белия свят без една редица от обстоятелства, за което искам тук да напиша.

Ето вече седем години откакто не съм писал книги, и не исках да пиша. Не получавах от книгите големи пари, от темата, която беше основна в моето творчество, се отдалечих.

През есента се свърза с мен мой читател, казва се Леснич. Той живее в България, преведе на български език трите мои книги, и ги публикува. Той пожела да се срещне с мен, покани ме на гости, или беше готов да дойде при мен.

През февруари ние с жената отпътувахме за един месец в Турция, и аз му предложих да се срещнем в Алания, на неутрална територия, където беше удобно да отидем и ние, и той. Тогава той ме уговаряше да продължавам да пиша. На Леснич изказвам моята първа благодарност. Не исках да губя време за писателство и да си развалям зрението (в последно време не мога дълго да работя, гледайки в монитора на компютъра). Буквално, един ден, след неговото отпътуване, Грузия затвори границата си във връзка с короновируса, и ние останахме в Турция.

Ето така неочаквано се появи много свободно време, мисли, в колата се намираше един старичък лаптоп, имаше малко гъби и канабиноидно масло, и аз започнах да пиша.

Тук искам да изразя особена благодарност на моята забележителна любима жена - Анюта! Половингодишното ни пребиваване в турска изолация се превърна за нас в меден месец. И то, след тридесет годишния ни съвместен семеен живот. Ние до пълно изтощение се наслаждавахме един на друг, и обезсилен, но вдъхновен аз, почивайки, пишех книгата, на един слънчев балкон с вид на Средиземно море.

А когато беше готова черновата, ние двамата работехме за доработката на книгата, върху редактирането ѝ. И тази работа ни дари непрекъснато радостно усещане!

Искам да поблагодаря на Юлия и Неджат, семейна двойка от Мерсин, за разбирането и предоставената от тях квартира. И също искам да благодаря на Алексей Конопльов, който ни предостави в Алания прекрасна къща, където ние вече завършвахме работата над книгата. Тази къща е била построена от архитект - ученик на Салвадор Дали - Jacques Couelle, трудно е да се измисли по-вдъхновяващо място за писане на книга. И, не е чудно, че именно Алексей Конопльов, с такава именно психотропна фамилия, ни помогна в чуждата страна.

Благодаря на Олеся Христофорова за художественото оформление на книгата. И още… Искам да благодаря на Баба Маша, съвременен идеолог на психотропните растения. Тя със своя труд ме вдъхнови по темата, върху която по-рано не съм дори мислил да пиша.

***

Боб и Мари седяха в креслата люлки на верандата на своето бунгало около неголяма плетена масичка, на която имаше две фини чашки върху блюдца от най-фин порцелан, пълни с ароматен чай. Слънцето беше се вече скрило зад буйната тропическа растителност. Пеенето на птиците се смени със засега все още рядкото потракване на цикадите. Вечерта едва настъпваше.

- Утре ще изпратя писмото на Майкъл Палмер, - каза Боб замислено, устремил поглед напред, наслаждавайки се на поддържаната им градина от верандата.

- Добре! - съгласи се Мари. - Ние сме напълно готови!

- Как мислиш, Палмер дали ще съхрани разума си?

Мари се усмихна, разбирайки прекрасно, че всичко ще бъде наред.

- А ти съмняваш ли се в нещо? - попита тя.

- Не! Ни най-малко не се съмнявам! Сега съм решителен както никога. За мен е интересно какво чувстваш ти?

- Чувствам сила и в нас и в Майкъл Палмер. Той трябва да получи правдив отчет, тъй като работата по проекта приключи.

- Приятно е да се чувстваме богове, - произнесе тихо Боб. Мари се разсмя. Боб се поддаде на емоциите, също се разсмя в продължение на нейния смях!

Те дълго вече живееха с тази идея, която се беше родила още по онова време, когато Осирис и Исида се бяха съединили. Сега те се намираха на последната отсечка, не беше желателно сега форсирането, напротив, искаха да се насладят на кулминационния завършек на техните многогодишни усилия.

Боб щеше да напише писмото-покана утре - 21 декември, в деня на зимното слънцестоене, когато Земята ще премине в нов годишен цикъл. И с раждането на слънцето ще започне новата история на Майкъл Палмер. Макар че, тук, в южното полукълбо сега е лятното слънцестоене. И за Мари и Боб това също носи символичен характер, толкова време бяха посветили на тази идея, и сега, когато са изпълнени със сили и опит, тяхната мечта ще се осъществи. 

Глава1
Майкъл

Майкъл провери своята e-mail поща. Прочете няколко съобщения и дойде до писмо със заглавие:

"Покана до мистър Палмер, от проф. Ричардсън"

Майкъл кликна с мишката, отвори писмото, прекара бегъл поглед по него, а по-нататък с интерес започна да чете: 

"Уважаеми докторе, внимателно се запознах с вашите научни публикации, свързани с теорията и практиката за разцепване на елементарните частици. Признавам си, впечатлен съм от вашите резултати в областта на ядрената и квантова физика. Не се съмнявам, че от експериментите, проведени от Вашия изследователски колектив с толкова търпелив труд, вие сте могли да направите максимално верни и точни изводи. 

Резултатите от Вашите изследвания безусловно ще окажат влияние върху по-нататъшните изучавания на фундаменталните основи на ядрената физика. Вашите публикувани трудове, с които съм имал възможност да се запозная, обладават блестяща доказателствена база, построена върху безупречна математическа логика. Но красотата на сухите цифри скрива самата същност на откритието, неговото раждане. За съжаление, във Вашите статии не мога да намеря тези нюанси, които са Ви натъкнали на толкова революционен подход във физиката. А именно - източника на Вашата интуиция, без който е невозможно да се прояви безпогрешния изследователски усет.

Затова за мен би било радост да се запозная с Вас за да може в лични беседи да обсъдим как Ви се удава да определите вярното направление при изследванията, което довежда до откритие. Аз от своя страна, съм готов да споделя с вас своите уникални методи за създаване на благоприятни условия за генериране на творчески идеи.

Покорно ви моля да приемете моята покана да посетите моето имение. 
Всички финансови, транспортни и прочие расходи поемам аз. Имението се намира на малък частен остров в Тихия океан. Уверен съм, че почивката в отдалечено от цивилизацията място ще бъде полезна за вас. Независимо от това, Вие няма да бъдете откъснат от света, на острова има добра връзка с широкообхватен интернет. Поради това, мястото подхожда не само за почивка, но и за работа, ако това за Вас е необходимо. Моля да не се отказвате, а да приемете поканата ми. С нетърпение чакам отговора!

С уважение, проф. Боб Ричардсън! 

Майкъл осъзнаваше, че тази покана му беше дошла тъкмо навреме. През последните пет години той бе работил твърде напрегнато. Погълнат от своите изследвания изцяло, той работеше почти без почивни дни, често по дванадесет часа на ден. Беше уморен. Почивката за него сега беше просто необходима! 
След месец и половина големият адронен колайдер се затваряше за две години. Колайдерът беше изчерпал своите възможности и се нуждаеше от мащабна модернизация. Затова сега, почти всичката работа ще бъде свързана с получените данни. А това може да се прави навсякъде. Сега имаше възможност да се отделят две седмици за пътуване до частния остров, където се намират океана, слънцето и топлината. Още повече, че тук, у дома, в Ланкашър, зимата е доста неприятна. Ето и сега, пак е пред компютъра в топъл вълнен пуловер, а на краката си е обул пантофи от овча кожа, за да не мръзне. Той, разбира се, е свикнал с този начин на живот, но все пак не е лошо да се погрее на слънчице. "Да! - реши Майкъл, - непременно, ще отида!"

Майкъл Палмер беше среден на ръст, брюнет, четирдесет и осем годишен научен работник в областта на ядрената физика. Ерген, никога не се е женил. Независимо от заетостта си, той посещаваше фитнеса, но возрастта неизбежно се отразяваше на външността му, започна предателски да се появява неголям корем. Целият свой гардероб Майкъл поддържаше в пълен ред. Дрехите му бяха безупречно изгладени и сложени по рафтовете. Един път в седмицата ходеше да се подстригва. Беше умерено благоприличен, педантичен, придаваше голямо значение даже на дреболиите. Домът на Майкъл се намираше в покрайнините на Ланкашър, но напоследък той работеше много в Церн, където за удобство беше наел неголяма уютна квартира. В изследователския център около Церн, няколко години вече екип от учени по ядрена физика, под ръководството на Палмер, ускоряваше супер малки частици дълбоко под земята в огромен колайдер, за да ги сблъсква, получавайки още по-малки элементарни частици. Трябва да се каже, че това увлекателно занятие му беше донесло няколко открития в ядрената физика, с което Майкъл много се гордееше.

Оригинален текст

Предисловие

Если верить теории «упоротой обезьяны» Теренса Маккенна, то благодаря псилоцибиновым грибам обезьяна эволюционировала в человека. Вся общемировая культура обязана психоделикам. И, несмотря на то, что сейчас в мире навязывается отрицательное мнение о наркотиках, всё же они продолжают влиять на расцвет современной цивилизации. Музыка, фильмы, компьютерная индустрия и другие передовые формы реализации человеческой деятельности, не могут обойтись без психоактивных веществ. Выдающиеся творческие люди, мировые мыслители употребляют наркотики (алкоголь и табак входит в их число)! Чтобы не говорили моралисты и пуритане, человечество не может развиваться без психоделиков!

Но существует и другая сторона этого вопроса – наркомания, которая губит подрастающее поколение, делает безучастным дееспособную часть населения, уничтожает здоровые слои общества. И человечество задаётся вопросами: «Как поступить с психоделиками? Что делать с теми, кто губит себя наркотиками?»

Мне кажется ответ очевидным: «Необходимо широко изучать психоактивные вещества, их воздействие на психику, на физическое состояние человека, влияние их на общество, культуру. Изучить как положительные, так и отрицательные воздействия на все сферы жизни человека и самого человека. И, исходя из этого, выработать целый комплекс мер по использованию психоактивных веществ на благо нашей цивилизации». Например, на сегодняшний день, нам известно, что избавится от некоторых наркотиков, включая героин и алкоголь, может помочь ибога. Нам известны целебные качества микродозирования псилоцибина, каннабиса, мухомора красного. На основании исследований Станислава Грофа, мы можем с помощью ЛСД снимать перинатальные психологические травмы, тем самым создавать благоприятную среду для избавления от многих болезней. Таких примером множество, но они не систематизированы, причина тому, запреты на изучение психоактивных веществ, в подавляющем большинстве стран.

Запрещая наркотики, нам не удастся избавиться от наркомании, так как их выращивание, изготовление и продажа, будут всегда прибыльным делом, и чем больше запрет, тем больше прибыль. Более того наркомания не является результатом доступности наркотиков! Наркомания — это болезнь общества, вскрывающая проблемы среды проживания человека! Мы не знаем свою роль в нашей реальности. Не знаем: в реальности ли мы живём, может быть, наш мир всего лишь иллюзия? Не понимаем: насколько мы индивидуальны и различны, при этом строим общество исходя из принципа равенства. Такой подход к употреблению психоделиков недопустим, они могут принести вред или пользу в зависимости от целого комплекса индивидуальных свойств человека, например, такие как рацион питания, вероисповедание, взгляд на жизнь, климатическая зона проживания, сфера общения, возраст, пол, образование, группа крови и этот список можно продолжать.

Эта книга даёт повод для размышления, насколько мощным инструментом может стать психоделик, если начать его тщательно изучать. Я не рассматриваю в книге полезность или вред психоделиков, я постарался погрузить читателя вглубь основных глобальных вопросов человечества, и как с помощью изменённого состояния сознания можно ответить на них.

Надеюсь, что данная книга, поможет читателю взглянуть на психоактивные вещества более широко. Лишь сформировав общественное мнение, мы можем влиять на законы, которые должны помогать обществу развиваться. И законы уже начинают меняться! Легализация некоторых психоактивных веществ уже происходит в развитых странах. Я надеюсь, что в скором времени, под пристальный взгляд науки попадёт и эта, такая древняя, но ещё неизученная область. Нас ждут новые потрясающие открытия, способные революционным образом перенести человеческую цивилизацию на новый уровень развития.

Благодарности.

Если бы я не повстречал на своём пути людей, повлиявших на мою жизнь, книга, которую вы держите в руках, не была бы написана. Она не увидела свет без целого ряда обстоятельств, о чём я и хочу здесь написать.

Вот уже семь лет как я не писал, не издавался и не хотел. Больших денег книги не приносили, от темы, которая проходила красной чертой в моём творчестве, я отошёл.

Осенью со мной связался мой читатель, его зовут Леснич. Он живёт в Болгарии, и три мои книги перевёл на болгарский язык и опубликовал их. Он хотел встретиться со мной, пригласил меня к себе, либо был готов приехать ко мне.

В феврале мы с женой на машине поехали на месяц в Турцию, и я предложил ему встретиться в Алании, на нейтральной территории, куда было удобно приехать и нам и ему. Тогда он уговаривал меня продолжать писать. Лесничу моя первая благодарность. Мне не хотелось тратить на писательскую деятельность время и портить глаза (в последнее время не могу долго работать за монитором компьютера). Буквально, через день как он уехал, Грузия закрыла границу в связи с каронавирусом, и мы остались в Турции.

Вот так нежданно появилось много свободного времени, мыслей, в машине валяется старенький ноутбук, было немного грибов и каннабиноидного масла, и я начинаю писать.

И здесь особую благодарность я хочу выразить моей замечательной любимой жене – Анюте! Наши полгода в турецкой изоляции превратились в медовый месяц. Это, не смотря на тридцатилетнюю нашу совместную семейную жизнь. Мы до полного изнеможения наслаждались друг другом, и обессиленный, но вдохновлённый я, отдыхая, писал книгу, на солнечном балконе с видом на Средиземное море. А когда был готов набросок, мы уже вдвоём работали над доработкой книги, над её редакцией. И эта работа дарила нам нескончаемое чувство радости!

Хочу поблагодарить Юлю и Неджата, семейную пару из Мерсина, за понимание и предоставление нам квартиры. А также хочу поблагодарить Алексея Конаплёва, который предоставил нам замечательный дом в Алании, где мы уже заканчивали работу над книгой. Этот дом был построен архитектором учеником Сальвадора Дали - Jacques Couelle, сложно придумать более вдохновляющее место для написания книги. И неудивительно, что именно Алексей Конаплёв именно с такой психоделической фамилией, нам помог в чужой стране.

Благодарю Олесю Христофорову за художественное оформление книги.

И ещё… Хочу поблагодарить Бабу Машу, современного идеолога растительных психоделиков среди русскоговорящего населения планеты. Думаю, что без её неуёмного энтузиазма, не сформировался бы здоровый образ психоделических растений. Она своим трудом вдохновила меня на тему, о которой я раньше и не думал писать.

Боб и Мари сидели в креслах качалках на веранде своего бунгало за небольшим плетёным столиком, на котором стояли две изящные чашки на блюдцах из тончайшего фарфора с ароматным чаем. Солнце уже скрылось за буйную тропическую растительность. Пение птиц сменилось на ещё пока редкий стрёкот цикад. Вечер только-только стал входить в свои владения.
- Завтра я отправлю письмо Майклу Палмеру, - сказал Боб задумчиво, направляя свой взгляд вперёд, наслаждаясь видом на их ухоженный сад с веранды.
- Да! – согласилась Мари. – Мы полностью готовы!
- Как ты думаешь, у Палмера крыша не съедет?
Мари ухмыльнулась, прекрасно понимая, что всё произойдет, так как должно произойти.
- А ты в чём-то сомневаешься? – спросила она.
- Нет! Во мне нет сомнений! Сейчас я решителен как никогда. Мне интересно, что ощущаешь ты?
- Я ощущаю силу и в нас и в Майкле Палмере. Он должен получить полный правдивый отчёт, так как мы закончили работу над проектом.
- Приятно чувствовать себя богами, - произнёс тихо Боб.
Мари рассмеялась. Боб, поддавшись эмоциям, рассмеялся в ответ, подхватив её смех!
Они долго жили своей идеей, которая пришла им ещё тогда, когда Осирис и Исида воссоединились.
Сейчас они находились на финишной прямой, не хотелось делать рывок, напротив, было желание насладиться кульминационным завершением многолетних усилий.
Боб напишет приглашение завтра – 21 декабря, в день зимнего солнцестояния, когда Земля перейдёт в новый годовой цикл. И с рождением солнца запустится новая история Майкла Палмера. Хотя, здесь, в южном полушарии сейчас летнее солнцестояние. И для Мари и Боба это тоже символично, они так давно вынашивали эту идею и вот сейчас, когда полны сил и опыта на самом пике своей жизни, их мечта осуществиться.

Глава1

Майкл

Майкл проверил свою e-mail почту. Прочитав несколько сообщений, он дошёл до письма с темой: «Приглашение Мистеру Палмеру, от профессора Ричардсона».  Майкл кликнул мышкой на заголовок, чтобы открыть письмо, пробежал по нему взглядом, а далее, заинтересовавшись, стал читать внимательно: «Уважаемый доктор, я с интересом ознакомился с Вашими трудами, посвящённым теории и практике расщепления элементарных частиц. Признаюсь, я впечатлён результатами Ваших работ в области ядерной и квантовой физики. Не сомневаюсь, что из тех практических экспериментов, которые проводила Ваша исследовательская группа, благодаря кропотливой работе, Вы смогли сделать максимально верные выводы. Результаты Ваших исследований, безусловно, повлияют на дальнейший вектор развития изучения фундаментальных основ ядерной физики. Ваши опубликованные труды, с которыми я имел возможность ознакомиться, обладают блестящей доказательной базой, строящейся на безупречной математической логике. Но красота сухой цифры скрывает саму суть открытия, его рождение. К сожалению, в Ваших статьях я не могу найти те нюансы, которые натолкнули Вас на столь революционный подход к физике. А именно - источник Вашей интуиции, без которого невозможно безошибочное чутьё исследователя. Поэтому, я был бы рад познакомиться с Вами для того, чтобы в личных беседах обсудить, как Вам удаётся определить верное направление в исследовании, которое приводит к открытию. Я в свою очередь, готов поделиться с Вами своими уникальными способами создания благоприятных условий для генерирования креативных идей.  Покорно прошу принять приглашение посетить моё поместье. Все финансовые, транспортные и прочие расходы я беру на себя. Поместье находится на небольшом частном острове в Тихом океане. Я уверен, что отдых в отдалённом от цивилизации месте пойдёт Вам на пользу. Тем не менее, Вы не будете оторваны от мира, на острове хорошая линия связи с широкополосным интернетом. Поэтому, это место подходит не только для отдыха, но и для работы, если для Вас это необходимо. Прошу не отказываться, а принять моё приглашение. С нетерпением жду ответа! С уважением, проф. Боб Ричардсон!» Майкл понимал, что приглашение было своевременным. Последние лет пять для него прошли напряжённо. Он был настолько поглощён своими исследованиями, что работал почти без выходных, часто по двенадцать часов в день. Майкл понимал, - усталость накопилась. Отдых сейчас ему был просто необходим! Через полтора месяца большой адронный коллайдер закрывается на два года. Коллайдер исчерпал свои мощности и нуждался в масштабной модернизации. Поэтому теперь, почти вся работа будет связана с полученными данными. А это можно делать где угодно. Выделить пару недель для поездки на частный остров, где океан, солнце и тепло, самое время. Тем более, что здесь, дома, в Ланкашире, зима достаточно мерзкая. Вот, он сейчас сидит перед компьютером в тёплом вязаном свитере, а на ногах овчинные тапочки, чтобы не мёрзнуть. Конечно, он привык к такому образу жизни, но иногда хочется погреться на солнышке. "Да! - решил Майкл, - непременно, он поедет!" Майкл Палмер, среднего роста, брюнет, сорокавосьмилетний исследователь в области ядерной физики. Холост, никогда не состоял в браке. Несмотря на занятость, посещал спортивный зал, но возраст неизбежно накладывал отпечаток на внешность, стал предательски появляться небольшой живот. Весь свой гардероб Майкл содержал в полном порядке. Вещи безупречно были выглажены и сложены по полочкам. Раз в неделю он ходил к своему парикмахеру. Был в меру чопорным, педантичным, придавал большое значение даже мелочам. Дом Майкла находился на окраине Ланкашира, но последнее время он много работал в Церне, где для удобства была арендована небольшая уютная квартира. В исследовательском центре возле Церна, вот уже несколько лет команда учёных – ядерщиков, под руководством Палмера, гоняла мельчайшие частицы глубоко под землёй, в огромном коллайдере, чтобы сталкивать их, получая более маленькие элементарные частицы. Надо сказать, что это увлекательное занятие принесло несколько открытий в ядерной физике, чем Майкл очень гордился.