366 результатов
Баху-Меседу Расулова
Дедите ни не са предали
в наследство само доброта.
Не всеки ручей е кристален –
мътней водата след дъжда. ...
  1412 
Баху-Меседу Расулова
На скалистата гръд –
нишка сребърна, жива:
там намерило път
водопадче игриво. ...
  1453 
  1412 
Оригинал - Россиянка с автор - В. Полянина
Перевод с ру на бг – Величка Николова – Литатру
Русиянка! Русиянка!
Сини езера в очи.
Русиянка! Русиянка! ...
  1267 
ДРУЗЬЯМ НА СОН ГРЯДУЩИЙ
Автор - Просто Дорота
Перевод с ру на бг - Величка Николова - Литатру
Нека нощ ни усмирява.
Да върви печал в мъгла! ...
  1128 
***
Баху-Меседу Расулова
Със думи планината да представя?
Ненужни са за планината те!
Ще кажа „планина“ и ще оставя
самата тя в детайли да расте. ...
  1201 
Баху-Меседу Расулова
Елховата гора е в лунна светлина,
сребро и злато лей небесна висина.
Треви не шумолят. И клонка не трепти –
на птици, зверове съня да не смути. ...
  1126 
Баху-Меседу Расулова
Ръката си студът простря,
сред листопада ред той внася.
Разпръсна в голата гора
среднощна ледена украса. ...
  1184 
С морским приветом
Автор - Михаил Денисов Вологда
С морски поздрав
Перевод от руски на български – Величка Николова – Литатру
Но защо далеч отлитна ...
  1238 
Ирина ТРУЩИНА
На Мила Лазарова
Луна и стих. Халка в позлата.
Вратичка и пътечка край цветята.
Покривка, шита в бод ажурен. ...
  1229 
Ирина ТРУШИНА
На Мила Лазарова
От твоята ръка тъй ненадейно,
в знак на приятелство добро,
получих дар аз чародеен – ...
  2038 
Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Със непонятна глъбина
За вас е ребусът на знака.
Луната само над вълна ...
  1226 
Ирина Трушина
На Мила Лазарова
Във твоя стих пулсираше живота
и сякаш твойте думи бяха щит.
Със тях зовеше Светлото, Доброто ...
  1227 
Спокойной ночи
Ольге Мальцевой – Арзиани
*
Просто Дорота
Спокойной ночи, друг мой нежный! ...
  1325 
ОДУВАНЧИК
Автор на руски език
от известната
полска поетеса -
Просто Дорота (Дорота Свяцка) ...
  1614 
Я СОШЛА С УМА
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она ...
  2798 
Люблю своё имя
Автор – Лилия Охотницкая
Люблю своё имя.
Родители дали его,
Как и всем - при рожденье. ...
  1273 
Sie Iiebten sich beide, doch keiner
Wollt’es dem andern gestehn.
Heine.
Они любили друг друга так долго и нежно,
С тоской глубокой и страстью безумно-мятежной! ...
  1451 
Свещи запалени с пламъци алени
сложих пред огледала.
Два реда пламъци, шепоти, намеци –
чудно сияят стъкла.
Страшно е, помни душата притихнала – ...
  1104 
В ясна нощ, по пълнолуние,
на събор – по зов прастар,
бързат вещици през друми
в образ на магична твар.
Мен омръзнаха ми скоро ...
  1065 
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной, ...
  1490 
В замъка на весел бал
свирили цигулки.
В парка вятърът люлял
лекокрили люлки.
Носила се като сън ...
  1354 
И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...
  1266 
„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...
  1092 
Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...
  1092 
Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...
  988 
I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...
  1318 
Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...
  1087 
Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...
  1082 
Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...
  1133 
Първи вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...
  1215 
Няма ли прегради трайни
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...
  1109 
Шум и познати лица от безкрая,
а в главата ми пурпурен звън.
Това ли е всичко за което мечтая
Това ли е животът- просто сън.
Всяка сутрин възкръсвам отново, ...
  1521 
Над тайния духовен свят,
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...
  1063 
Буря в небето вечерно,
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...
  1049 
Обичам бурята напролет
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...
  1177 
С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
  1084 
А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
  1072 
Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
  1174 
Живи и пой. Спешить не надо.
Природный тонок механизм:
любое зло - своим же ядом
свой отравляет организм.
Игорь Губерман ...
  1309 
Предложения
: ??:??