3 мая 2021 г., 15:19  

Страннико... 3 - Странника и пролетта

3.8K 11 27
00:00
01:51

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

                Странника и пролетта

 

Страннико,

окъсана е зимната ти дреха,

под топлината и́, дочаках пролетта.

На студовете ми, донесе тя утеха

и разгоря се огън в моята душа.

Все още тайните остават скрити.

След теб се хлопна пътната врата.

Но ти си Странник и не питам

за пътищата твои… Няма го снега.

Дали звездите нощем ще те водят?

Или за теб ще съм единствена звезда?

Ти тръгваш си безпътен, без посока,

оставяш ме сама на вечността.

А аз ще бъда тук и ще те чакам,

отново да се спреш при мен.

С дрехата си, да ми носиш лято,

с дъха си да ме топлиш всеки ден.  

И няма пак да се превърна в зима.

Ще бъда пролетната синева.

Ти Страннико, оста́ви ме. Замина.

Сега е пролет. А аз съм тишина.

 

30.04.2021

 

 

 

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Този свят не е купчина прах 🇧🇬

Dendu89

Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Светът след теб не свършва 🇧🇬

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...