3.05.2021 г., 15:19  

Страннико... 3 - Странника и пролетта

3.9K 11 27
00:00
01:51

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

                Странника и пролетта

 

Страннико,

окъсана е зимната ти дреха,

под топлината и́, дочаках пролетта.

На студовете ми, донесе тя утеха

и разгоря се огън в моята душа.

Все още тайните остават скрити.

След теб се хлопна пътната врата.

Но ти си Странник и не питам

за пътищата твои… Няма го снега.

Дали звездите нощем ще те водят?

Или за теб ще съм единствена звезда?

Ти тръгваш си безпътен, без посока,

оставяш ме сама на вечността.

А аз ще бъда тук и ще те чакам,

отново да се спреш при мен.

С дрехата си, да ми носиш лято,

с дъха си да ме топлиш всеки ден.  

И няма пак да се превърна в зима.

Ще бъда пролетната синева.

Ти Страннико, оста́ви ме. Замина.

Сега е пролет. А аз съм тишина.

 

30.04.2021

 

 

 

 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

До утре...

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Плачът на сърцето

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Прегърни ме

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана)

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Сбогуване

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...