4 июн. 2020 г., 16:54

Завръщане

3.9K 11 10
00:00
01:40

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Автор и прочит: rumbic (Руми)

 

На малката невзрачна гара,

едно момиче с куфар във ръка,

със стара шапка, леко избледняла,

стоеше в дъното, съвсем сама.

 

Големият часовник на стената

отчетливо отместваше стрелки.

Момичето не знаеше цената

за сбъдване на своите мечти!

 

Оставаше домът далечен,

от влака му помаха със ръка,

а образът на майка и́, тъй нежен,

намери място в нейната душа!

 

                 *     *     *

 

Отново там, на тази гара,

една жена със куфар във ръка

през нивите, със поглед път прокара!

"Дали ме чака някой у дома!"

 

В покрайнините, бяла къща,

старица и отворена врата!

"Добре дошла си, мила дъще!"

Изтри неволно падаща сълза!

 

 

Комментарии

Комментарии

  • Цял един живот!Голяма дарба е да можеш така затрогващо да го опишеш само в няколко стиха.
  • Развълнува ме дълбоко, Руми!....
  • Ангелче, Мария, Стойчо, дори не мога да ви опиша колко ме радва вашето посещение! Благодаря ви сърдечно!
  • Колко лирика намирам сега тук!
    От "падаща сълза "дочувам звук!
    На фона на музиката стихотворението е прекрасно изпълнено от теб Руми!
    Прегръщам те и пожелавам още твои изпълнения тук!🤗
  • Тръпки ме побиха, когато чух прекрасния ти прочит! А думите от стихотворението ти ме просълзиха. Няма начин да не те трогнат и докоснат такива редове, поднесени с дълбока съкровена обич и неизбежна тъга. Разчувства ме, скъпа Руми.. Прегръщам те.

Выбор редактора

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Любовна магия

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам".

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Светът след теб не свършва 🇧🇬

Синьо.цвете

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА автор: Роберт (Роби) ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при м...