Автор и прочит: rumbic (Руми)

На малката невзрачна гара,

едно момиче с куфар във ръка,

със стара шапка, леко избледняла,

стоеше в дъното, съвсем сама.

Големият часовник на стената

отчетливо отместваше стрелки.

Момичето не знаеше цената

за сбъдване на своите мечти!

Оставаше домът далечен,

от влака му помаха със ръка,

а образът на майка и́, тъй нежен,

намери място в нейната душа!

                 *     *     *

Отново там, на тази гара,

една жена със куфар във ръка

през нивите, със поглед път прокара!

"Дали ме чака някой у дома!"

В покрайнините, бяла къща,

старица и отворена врата!

"Добре дошла си, мила дъще!"

Изтри неволно падаща сълза!