alexein
13 результатов
Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...
  1069 
„Съжалявам, че те наранявам. Съжалявам за това, което ти причинявам. Съжалявам за нещата, през които те карам да преминеш!” – Шепнеше думите с тих, едва доловим глас… безсилна, осъзнаваща, че това е краят. Болката пронизваше тялото ù, последни треперещи конвулсии го разтърсваха, а борбата между дват ...
  949 
Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото ня ...
  1403 
Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре ...
  899 
Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...
  1111 
Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...
  1170 
... Вятърът в беззвездната нощ брулеше безмилостно лицата на двамата влюбени, които тичаха, хванати за ръка през житата. Бягаха с всички сили, а адреналинът кънтеше във вените им сякаш крещеше, молейки за почивка от всичко това, което се случваше - почивка от страха, почивка от истините, които криех ...
  1087 
В днешно време знаем цената на всичко,
но не знаем стойността на нищо.
О. Уайлд
Есе
Днес все повече се убеждаваме, че имаме цена на всичко, но не знаем стойността на много неща. В забързаното всекидневие спираме поглед на етикетите с цените в магазините, но не всички се сещат да търсят стойностните ...
  9073 
Луната бе по-кръгла от всякога. Грееше със сребърна светлина и се отразяваше в бушуващото море. Пясъкът нямаше златистия отенък, които му придаваше чар. Загледана в луната, стъпвах боса, нагънала крачоли до колене, без да гледам в краката си. Бях като омагьосана от вълшебното омание на нощта, докато ...
  1125 
… Крачех бавно, а есенното слънце огряваше лицето ми. Забила поглед в кафявата земя, вървях без посока - просто вървях към безкрайният простор от самота. Натежалият въздух изпълваше дробовете ми и всяка клетка от тялото ми. Чувах глухия плач на остарелите клечки и опадали листа, задушени от стъпките ...
  1116 
… Денят беше мрачен. Слънцето, което жареше кожата ми предния ден, днес се инатеше и отказваше да изгрее. Дъждът биеше с жестока ярост по напуканата от топлина земя, а студен вятър брулеше клоните и откъсваше зелените листа от родният им дом. През нощта почти не спах, както и предната нощ, както и п ...
  888 
Вървя сама и винаги ще е така,
лоша съм била, ще се примиря с това.
Бездушна, безсърдечна, корава, никога с никой добра,
кажете, ако щете, още 100 неща.
Обич ли?Това не е за мен, ...
  1012 
… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...
  1242 
Предложения
: ??:??