Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...
Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...
Защо се връщаш минало,
не ти ли омръзна вече?
Заспи дълбок сън някъде необятно далече.
Защо ти е да се повтаряш като цикъл - грамофон си повреден.
Повтаряш стара песен с болния си глас. ...
Ветрец тихо стене.
Болни вести разбиха мечтите му.
Свидетел на скръбна картина.
Ридае приглушено - шепне в мъка.
Пчела кацнала на нея - на любимата му роза. ...
