elivasi
12 результатов
Зелените нощи ме превземат могъщо.
Те объркват сезоните, часовете накъсват,
разпиляват ме цялата на седефени късчета
и разплискват морето, зажадняло за пръсти,
тихо вплели отблясъци в пачуърка на лятото, ...
  504 
Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
Има място при мен, има място в леглото за двама. ...
  655 
... Там някъде забравихме лицата си.
Не беше нощ, не беше ден, не беше...
Това ли бях? Коя съм днес? Коя съм?
От вдън небе ли някой ме зовеше?
Непоносимо, непонятно, непокорно... ...
  474 
Моето женско щастие по тайни пътеки пътува.
Аз го търся отдавна и къде ли, къде ли не бях...
На кораво осъмвам, солени устни целувам,
ослепявам от сълзи, онемявам от обич и страх...
Там, където минавам, съзирам оскъдните дири: ...
  511 
Уж във вярна посока пътеката води,
а по нея все грешни хора срещам.
Дали не защото се сляха сезоните
в долината на зимата в нас?
Дали не защото ...
  430 
Не си подхождам -
не вървя на пейзажа.
Болна съм.
И стихотворението ми е болно.
Нелепо някакво… ...
  443 
Нe ме събуждай! Нека да сънувам…
Насън нещата винаги са прости.
Несъществуващото – съществува,
и ти за мен не си случаен гостенин,
и няма да си тръгнеш, щом пристъпи ...
  473 
Думите ме оплитат
В ефирна одежда
Правят ме прозрачна
И предсказуема
Случвало се е ...
  551 
Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката, ...
  710 
Свободата -
да бъдеш истинският.
Да изпееш един блус,
да изпиеш един блус...
Да разкъсаш паяжината, ...
  509 
В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...
  608 
1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце – ...
  614 
Предложения
: ??:??