12 окт. 2010 г., 16:32

Преливане на сезоните

850 0 8

1.

За миг

небето почерня от птици.

И слънцето

забрави, че е слънце –

забърза подир тях

и се удави

в зелената настръхнала вода.

Така

внезапно си отиде

лятото.

 

2.

Лист след лист – при всеки полъх.

Жълто-канелени сълзи в прозореца

пресичат пейзажа.
С всеки час

телата на дърветата

се открояват по-отчетливо.

Животът на листата -

колко кратък е…

И вечен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво преплитане на чувства и сезони!
    Обичам красивото!
  • Много ми хареса!
  • "И слънцето
    забрави, че е слънце –
    забърза подир тях
    и се удави
    в зелената настръхнала вода."

    по-хубаво едва ли някой може да го каже
  • красива импресия
    Поздрав!
  • Великолепна пейзажност и философия се преплитат минорно.Говорят ми за тънка наблюдателност и нежна душевност.Благодаря!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...