Katence_to
11 результатов
Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...
786
1
Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...
1060
4
Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...
1050
1
Разгърната пред очите ти, аз попивам светлината ти.
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си. ...
Топлината на тялото ти възвръща покоя в съзнанието ми.
Аз горя, чакаща те...
Отдай ми се, искайки ме...
Вярвам, че сме роби на сънищата си. ...
989
Отдавам се...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
Частиците в мен се разбъркват и мислите взимат връх. Събират се и образуват водовъртежа, поглъщащ ме...
Отдавам се...
В мен има пространства...
Вода тече от спомените и размиват онова "някога"... ...
931
1
Не знам какво да пиша...
Знам какво да кажа за да се оправдая за слабостта ми в такива моменти... знам какво да напиша, за да опиша една красива илюзия, с която ще се залъжа, че на сутринта всичко ще е наред... онова парещо чувство ще изтлее...
Свикнах да укротявам бурите в мен, защото попаднах в ти ...
Знам какво да кажа за да се оправдая за слабостта ми в такива моменти... знам какво да напиша, за да опиша една красива илюзия, с която ще се залъжа, че на сутринта всичко ще е наред... онова парещо чувство ще изтлее...
Свикнах да укротявам бурите в мен, защото попаднах в ти ...
938
2
Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
1188
3
Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...
1397
1
Истина ли е, че свещта угасва, когато вятърът посегне да я целуне?
Истина ли е, че ледът се стопява, когато Слънцето се усмихне?
Истина ли е, че грешките приспиват Щастието под воала на вулгарна заблуда?
Истина ли е, че пепелта остава вечна за опустошените мечти и уморената надежда?
Истина ли е, че ...
Истина ли е, че ледът се стопява, когато Слънцето се усмихне?
Истина ли е, че грешките приспиват Щастието под воала на вулгарна заблуда?
Истина ли е, че пепелта остава вечна за опустошените мечти и уморената надежда?
Истина ли е, че ...
1827
1
6
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...
1937
1
6
Скоро песента на слънцето ще спре и сълзите на тишината ще изкажат любовта ми. Любов, родена в Ада, дишаща чрез отровата на самотата, по-силна от вечността и по-грешна от смъртта. Любов, отваряща очите на мъртвите спомени в сърцето. Любов, по-студена от леда, разделящ съдбите ни. Само тишината живее ...
1786
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
