Мартин84
10 результатов
Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ...
  1663 
Вълните се разбиваха в тетраподите на вълнолома и пяната им ги покриваше. Бетонните съоръжения, защитаващи пристанището от поривите на прибоя, блестяха от оловната светлина на луната надвиснала над бурното море. Беше се скрил на относителен завет под терасата на стълбите, отвеждащи към моста свързва ...
  1156 
Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...
  1462 
– Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше ...
  1811  10 
Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.
Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дн ...
  667 
1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
  2553 
Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...
  1733 
1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...
  1563 
Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата с ...
  1214 
Всеки ден той правеше все едно и също, седеше пред прозореца си и наблюдаваше света отвън. Не че в него имаше нещо интересно (беше си същият когато беше на тридесет години и не се беше променил много, макар сега да беше на шестдесет), но очакването нещо да се случи го крепеше и годините минаваха няк ...
  1825 
Предложения
: ??:??