През процепа на калната вода
опитах да погледна в твоята душа.
Протегнах плахо своята ръка,
но бързо бе скована от студа.
Наметнах се със сивотата на деня ...
Странен свят, преплетен от лъжи, свят, в който истината все мълчи. В миг си мислиш, че открил си светлината, но отново пак се сблъскваш с празнотата...
Събудих се и почнах в миг да плача, усмивката ми скри се в нощта и някакси, учудващо за мене, в сърцето си открих студенина. Отправих взор в посока на звездите, опитах се да ги докосна с ръка и стъпкала за сетен път мечтите, посрещнах утрото, изпълнена с тъга...
