Усещам как забива се в сърцето,
усещам бликналата кръв,
усещам на камата острието,
усещам как раздира мойта плът.
И чувствам как разбива се сърцето ...
С поглед жаден те търсят моите очи уморени,
поглед жаден и тръпнещ, поглед натежал от бреме.
Потича от очите ми сълза, тя след себе си води поточе
и поточето бликва, и след миг се превръща в река.
А сърцето от болка разбито, на парчета е станало то ...
Откакто съществува човекът
съществува и загадката любов
и крилете й, на които политаме -
независимо от време, събития и съдби.
Защото любовта е в душите още от раждането ни, ...
Любов от първа среща, припламнала за двама!
Като огън страст гореща разкри в душата рана.
Пред Бог дори се заричам, докато съм жив на тая земя,
единствено нея да обичам - каквото и да струва това.
Отново настъпва нощта, сърцето е само сега!
Хукват спомени пак, но в душата ми е мрак.
Отчаяна искам да те зърна - с ръце и очи да те прегърна,
за никого и нищо на света никога няма да те заменя!
