ViliJolie (Велина Маринова)

Моят спортен идол 🇧🇬

По времето на цар Нимрод първият, възнегодувал срещу идолите, бил Авраам. Той взел брадвата и насякъл кумирите на своя баща. Съсечени са и моите представи за обожествяване и преклонение пред някого. Идоли нямам! Но имам вяра. Вяра не само в тържеството на божествената човешка природа, а и в изявата ...

ViliJolie

Журналистика » Социальные статьи

2008-09-24T09:52:57+03:00 1.9K 1

Кръстопътища 🇧🇬

> Бясна скорост... коли... пътища... хора... крясъци... смях... светлини... свистене на гуми... клаксони... светофар... червено... СПРИ!!! А сега накъде?
> Сега вече аз решавам към какво да се устремя. Моите грешки ще бъдат моите провали, моите успехи – моите крачки към усъвършенстване, моят път, мо ...

ViliJolie

Эссе » Философские

2008-09-23T12:30:24+03:00 3.3K 1 2

Сън 🇧🇬

Дъжд – сребърна мрежа между небето и реалността. Неговите фини пипала ме омотават в своя безплътен свят. Ако остана тук сърцето ми ще се превърне в леден кристал – чист и бляскав, но скован в страх. А в небето, огнени лъчи рисуват пламенни мечти – толкова красиви, толкова бленувани, толкова искрящи, ...

ViliJolie

Эссе » Философские

2008-09-22T09:27:29+03:00 2.2K 2

"За него - животът - направил бих всичко" 🇧🇬

"ЗА НЕГО – ЖИВОТЪТ - НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО"
Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докат ...

ViliJolie

Эссе

2006-06-28T14:30:48+03:00 10.1K 5

Да откриеш пътя към свободата или към себе си 🇧🇬

Да откриеш пътя към свободата или към себе си
Когато, забързан на някъде, вървиш
по сенчестите тротоари на оживения град и слънцето нежно гали лицето ти чрез
малкото заблудени лъчи, успели да се промъкнат през величествената корона на
кестените, заслушвал ли си се в ангелогласния хор на птиците, нам ...

ViliJolie

Эссе

2006-06-26T15:39:33+03:00 7.1K 2

Като в приказка... 🇧🇬

Като в приказка... Спомняте ли си онези дни, когато вечер,след дългия, изпълнен
с палави игри следобед, с нетажали от умора клепачи, сме се унасяли от благите
думи на мама, редящи поредната приказка. Как сме чакали да видим онова човече,
Оле-затвори-очички, което всеки път напръсква очите ни с млечи ...

ViliJolie

Эссе

2006-06-26T15:33:48+03:00 5.1K 2

Умираме... 🇧🇬

Рицарят на Доброто
Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудите?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето? ...

ViliJolie

Эссе

2006-06-26T15:28:35+03:00 3K 3