9 мар. 2015 г., 16:28

Бетонирането на българското Черноморие 

  Эссе » Другие
1860 0 0
3 мин за четене


                          Бетонирането на българското Черноморие

                                                

                                                 Журналистическо есе

 

        

Проблемът не е от днес или от вчера. Той се върти в българското общество последното десетилетие. Във връзка с екопробемите на страната през последните години се създадоха много екосдружения, граждански организации и т.н. Често сме свидетели на екопротести, някои ефективни, други не. Някои от самите екоорганизации пък стават обект на нападки понякога, заради предполагаеми нечисти интереси. Но тук няма да пиша за „зелената мафия” и за тънките сметки, които си правят някои „природозащитници”.

 

Съществува сблъсъка между инвеститори-държава-екоорганизации. Инвеститорите със своите основателни претенции понякога- за нови работни места, построяване на строителни обекти, привличане на туристи и съживяване на обитаемата среда.Държавата често обаче дава нерегламентирани разрешения за строежи, в случая, по Черноморието - обектът не отговаря на устройствения план на даденото място, нарушават се законовите разпоредби, но въпреки всичко не малко обекти са построени така, без дори да се погледне, че дадения обект е в разрез с обкръжаващата го среда и в разрез със закона. Така държавата узаконява практически незаконосъобразни постройки. Това е доста удобно за инвеститорите. Екозащитниците в такива ситуации протестират, в редица случаи без особен ефект. Преди построяването на даден обект (в случая туристически), според мен, той трябва да бъде съгласуван със Закона, държавата; да се потърсят мнения на граждани, за да няма разминаване със закона или с мнението на гражданите. И чак тогава евентуално да се построи хотел или друг обект. „Зеленият” закон също трябва да е актуален на сегашната „бетонирана” ситуация по Черноморието.Смята се, че достигне ли се 80% строителство и само 20% зелени площи в дадено населено място, има презастрояване.Появяват се и мнения дали изобщо е презастроено Черноморието ни, но тези хора явно са на принципа „колкото повече, толкова по-добре”, който е фатален в случая.Проблем са и  множеството хотели в непосредствена близост до морето, липсата на достатъчно пречиствателни станции за тези хотели. Замърсяването на морето от хотелите е изпитание за природната среда, а това отблъсква туристите.

Във Франция е създаден специален държавен фонд за изкупуване на крайбрежните ивици, който вече е изкупил над 1000 километра крайбрежие на което е забранено да се строи и е със свободен достъп за гражданите. В България сериозен процент от крайбрежието се държи от концесионери, някои от концесиите са неизгодни, а понякога там природната среда е в опасност.

 

Черноморието е неравномерно застроено. Има диви, девствени плажове, които трябва да се запазят, да останат със своето очарование. Една от най-застроените части на Черноморието е отсечката Равда-Несебър-Слънчев бряг-Свети Влас-Елените.Само в Слънчев бряг през 2014 г. има над 350 хотела,а през 1999 г. са били около 105. Населените места от Елените до Равда практически са се слели, може би и още ще се разрастват на юг към Ахелой. На други места пък е наложително да се построи нещо, за да се съживи средата. Това е контрастът между пустеещите земи и презастрояването. Процесът на презастрояване трудно може да се контролира, но все пак е наложително да се взимат по-разумни решения, за да няма в бъдеще отлив на туристи, заради неблагоприятната „бетонирана” и отблъскваща среда.

След множество обрати пък и различни решения на съдилищата и държавата в момента е забранено поне за 2 години строежа в крайбрежната зона на Ахелой, Равда и Несебър. Това включва и местността „Кокала” в Несебър, прочула се със скандала „Дюнигейт”. Това може да се отличи като положителна развръзка срещу застрояването на специални природни зони по крайбрежието ни.

 

Туризмът в България е един от малкото печеливши сектори в българската икономика и той трябва да остане такъв. България трябва да продължи да печели от туризма, но не за сметка на красивата българска природа, която трябва да запазим. Решението зависи от нас!

 

 

 

 

 

© Явор Генев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??