Стоя с ужасно глупава усмивка на лицето и така в продължение на вече няколко часа. За пръв път от ужасно много време чувствам как сърцето ми тупти в по-щастлив ритъм от обикновено.
Тъгата, която бе обладала цялото ми същество, както буреносните облаци хвърлят сянката си върху оживения град и го превръщат в мъртвило, сега бавно се оттегляше. Дълбоко в себе си усещах, че нещата не са толкова трудни и невъзможни, колкото ми се струва доскоро.
Мрачното настроение, изблиците на гняв, среднощните спонтанни сълзи... Всичко това за миг се заличи от паметта ми и от свадлива намръщена тийнейджерка се превърнах в усмихнато приветливо момиче.
На какво се дължи тази промяна? Много простичко - на едно телефонно обаждане. Непознат номер се изписа на дисплея, но аз веднага познах цифрите. Беше той - моят BFF (Best Friend Forever) или казано иначе, най-добър приятел. Моята сродна душа! Единственият, който ме виждаше такава, каквато съм. Без маски, без преструвки и излишни изпълнения. Приемаше ме с всич ...