8 июн. 2005 г., 21:53

Богатство 

  Эссе
2341 0 0
2 мин за четене
Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си
беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А
аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за
вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е там. Този път говори на
врабче и от време на време кима с глава, сякаш го разбира. Днес се е изкъпал и е
облякъл чисти дрехи – нали има празник. Минава един съсед и го поздравява, а той
дори се усмихва. Обикновено все мърмори, но сега е рожденик. Скоро ще се прибере
вкъщи. Хляб няма да си купи, понеже има останал от вчера. Малко мухлясал, но все
пак храна не се хвърля. Ще изгледа сериала и ще си легне. Ден като всеки друг.
Но преди да заспи ще провери парите под дюшека. Ще види, че са на място и ще е
спокоен.

Видът на Петров не трябва да ви заблуждава. Той е един доста заможен
човек. Някога спечелил много пари, понеже спестявал. И сега ги крие под дюшека.
Ще му стигнат да си купи къща и да живее като истински богаташ. Но той не го
прави. Парите не са му за това. Те са за “черни дни”. Само ако наистина му се
наложи да ги похарчи. Затова сега живее като куче. За да не харчи от богатството
си.
Веднъж бях закъсал много. Нямах нищо нито в хладилника, нито в портфейла.
Звъннах на вратата на Петров, нали го знам, че винаги има пари, да му поискам на
заем. Той направи една физиономия – сякаш му казах, че ще умира. Каза, че пари
не можел да ми даде – те са за “черни дни”. Но ми предложи да хапна у тях. Е, и
това пак е нещо... нагости ме обилно с две филии сух хляб и парче сирене.
Поотпусна се малко и ми заговори. Можел да яде всеки ден по ресторантите, но не
му било необходимо. Парите му били нужни. За “черни дни”. А това около него
какво беше? Със сигурност не бяха бели дните му, но той сам си се разбираше
най-добре и не посмях да му възразя. Исках само да разбера какво ли разбираше
той под “черни дни”... Петров стана от пейката пред входа и се прибра вкъщи.

Дни
наред никой не е виждал Петров. И аз не съм го мяркал от както имаше празник.
Съседите се притесниха и започнаха да звънят на врата му. Никой не отвори.
Накрая разбиха вратата. А вътре – Петров. Умрял... Няколко гълъба бяха кацнали
на прозореца. Сигурно му говореха.

Какво погребение само! Наистина внушително!
Дрехите, ковчега, попът, цветята... ето това е то да си богат. За погребението
отидоха много от скритите му пари, а другите при някаква далечна роднина. Явно
това разбираше той под “черни дни”. Сигурно гледа от горе и е щастилв, че парите
му са отишли по предназначение...

© Диана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??