Отново започва това чувство. Чувството на болка. Чувството на разочарование. Чувството на самота. Отлъчен от света, без следи от останала надежда. Може би имам нужда от помощ. Може би нямам. А може би имам нужда от ангел, който да ме спаси от мрака, в който живея и да ми покаже светлата страна на живота. Не усещам нищо. Не мога да видя радостта и щастието. Празният ми поглед вижда само мрак и самота. Кой ще ме спаси, кой ще ми покаже пътя. Вече никой не иска да ми помогне. На всички съм станал досаден и безразличен, като че ли останал на произвола на съдбата. А съдбата лежи в ръцете ми, чакайки да я поведа по някоя пътека. Пътеките са много, някой добри изпълнени с щастие, други мрачни изпълнени със самота и кръв. В тази битка между преливащата самота и нещастие и малкото останала надежда и радост, аз съм поставен на кръстопът, който ще реши бъдещето ми. В битката съм сам, никой не остана до мен да ми помогне, но дали и може някой да ме спаси или трябва сам да излезна от калта и да продължа да живея живота, за който съм мечтал и съм се борил толкова време. Историята ми е неясна, миналото тъжно, бъдещето мрачно, какво да направя сам трябва да разбера, но каквото и да е, все някога ще намеря пътеводната светлина и ще заживея отново щастливо... както преди...