Болка

Отново започва това чувство. Чувството на болка. Чувството на разочарование. Чувството на самота. Отлъчен от света, без следи от останала надежда. Може би имам нужда от помощ. Може би нямам. А може би имам нужда от ангел, който да ме спаси от мрака, в който живея и да ми покаже светлата страна на живота. Не усещам нищо. Не мога да видя радостта и щастието. Празният ми поглед вижда само мрак и самота. Кой ще ме спаси, кой ще ми покаже пътя. Вече никой не иска да ми помогне. На всички съм станал досаден и безразличен, като че ли останал на произвола на съдбата. А съдбата лежи в ръцете ми, чакайки да я поведа по някоя пътека. Пътеките са много, някой добри изпълнени с щастие, други мрачни изпълнени със самота и кръв. В тази битка между преливащата самота и нещастие и малкото останала надежда и радост, аз съм поставен на кръстопът, който ще реши бъдещето ми. В битката съм сам, никой не остана до мен да ми помогне, но дали и може някой да ме спаси или трябва сам да излезна от калта и да продължа да живея живота, за който съм мечтал и съм се борил толкова време. Историята ми е неясна, миналото тъжно, бъдещето мрачно, какво да направя сам трябва да разбера, но каквото и да е, все някога ще намеря пътеводната светлина и ще заживея отново щастливо... както преди...