Българи, защо сте толкова злобни?
Изумена съм от отношението на нашия народ към завърналите се медицински сестри от Либия. Изумена, отвратена и горчиво разочарована. На какви ли не изказвания се натъкнах, изказвания, които могат единствено да те изпълнят с потрес, ако не си от заслепените от негативните емоции хора. Че били изнудвали държавата, че семействата им искали да се облажат покрай тях, че не знам си какво друго. Да не изброявам докрай всичките гнусотии. За пореден път българинът показва истинското си лице - на дребен, злободневен човечец, който все се чувства онеправдан. И понеже парите не са отишли сред народа, дайте да оплюем медиците ни! Грозно е меко казано. Това е недостойно. На първо място, те са били затворени при нечовешки условия цели осем години. Да им съчувстваме най-напред, какво ще кажете? Защо трябва да удавяме в злобата и завистта си тяхното освобождаване от либийския зандан? Защо да се ровим в миналото, да гадаем дали са виновни или не? И не разбирам защо трябва да ги обвиняваме, че са отишли да работят в Либия, при положение, че същото би могло да се случи на всеки българин, пребиваващ на чужда територия? С какво ще помогнат роптаенето и недоволството, изсипването на гнусна помия срещу нашите изстрадали сънародници? Не смятам, че това е правилното решение. Лицемерно е да съпреживяваш трагедията на някой години наред, а когато нещата се успокоят, да хвърляш камъни по него. И защо? Защото ти липсва елементарно възпитание и уважение към чуждата мъка. Извинявайте, българи, но вие сте точно такива - груби, некултурни и безцеремонни. Ако искате, нападнете и мен, но аз се чувствам длъжна да изразя своята позиция по темата, дори и тя да не ви харесва. Така е, истината винаги боли, но понякога е по-добре да те заболи, вместо да тънеш в пагубна безболезненост. Изложихте се сериозно, а всеки трябва да носи отговорност за думите си. Включително и вие, българи, за злостните си приказки срещу медиците. Без значение дали те са виновни или не. Вие се издънихте. Толкова.
© Ниара Норууд Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубаво есе. Обаче българчето е злобничко не само спрямо медиците. То е злобно винаги и навсякъде: на улицата, в киносалона, в автобуса, в поликлиниката и най-вече на пазара. Където то изсипва не само грубостта и злобата си, ама и гнусни далавери относно домогване до колкото се може по-голяма част от парите ти.
-
Браво! Докато бяха в Либия, всички бяхме единни, че трябва да се върнат в България. Когато се върнаха, се радвахме. Когато обаче им се даде нещо повече, някои недоволстваха. А това материално нещо никога няма да върне времето назад, мъките и унижението. То е най-малкото, което държавата може да даде. Но щом ще получат само те, значи е много, не е честно! "Съединението прави силата"..
-
И аз слушах: "Защо сега им дават пари, па и апартаменти? Ами ако са виновни, може ли такова нещо?" Полудявах и питах: "Искате ли апартаменти на такава цена? Преживяното от тях не може да се плати. Аз лично не бих искала парите и апартаментите им. Да са живи и здрави да си ги ползват!"
Харесвам циганите, защото ако един изпадне в беда, от къде изникват се чудя, но се защитават без да питат виновен ли е техния човек или не. Да не би да са богати? Американците си защитават гражданите, където и да се намират по света. А ние какво правим?! Не сме единни. Първо да анализираме, виновен ли е, па дали има смисъл да се намесваме...Като че ли на нас не може да ни се случи подобно нещо. Злобичката ни е в повече. А толкова добри и умни и талантливи българи има. Богати духом трябва да сме. И да се научим да се радваме на чуждото щастие. Една усмивка не струва скъпо, защо тогава не я подарим на някой, който има нужда от нея? И чудото става, простичко е. Поздравления, Джулиън и на мен ми беше болка!!! -
само ще кажа,че най злобните коментари за изпълнителката,дето изпя "кен лии" в ю тюб са от българи
-
Българите са (сме) злобни, защото са бедни. Освен бедни са подценявани, критикувани и прецаквани. Сигурна съм, че голяма част от народа изобщо не се трогваше от драмите в Либия- но аз ги оправдавам, хората носят достатъчно тежести, за да понасят допълнително. На кой му пука, че някой някъде може и да умре, след като той самия днес е бил спъван хляди пъти. Защо да се радва за чуждото щастие след като Той за вечеря не само, че няма месо, но няма и хляб... Есето ти е хубаво, за добра кауза е, но аз просто погледнах от реалната гледна точка, а не от онази, от която би трябвало да гледам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
