Българи, защо сте толкова злобни?
Изумена съм от отношението на нашия народ към завърналите се медицински сестри от Либия. Изумена, отвратена и горчиво разочарована. На какви ли не изказвания се натъкнах, изказвания, които могат единствено да те изпълнят с потрес, ако не си от заслепените от негативните емоции хора. Че били изнудвали държавата, че семействата им искали да се облажат покрай тях, че не знам си какво друго. Да не изброявам докрай всичките гнусотии. За пореден път българинът показва истинското си лице - на дребен, злободневен човечец, който все се чувства онеправдан. И понеже парите не са отишли сред народа, дайте да оплюем медиците ни! Грозно е меко казано. Това е недостойно. На първо място, те са били затворени при нечовешки условия цели осем години. Да им съчувстваме най-напред, какво ще кажете? Защо трябва да удавяме в злобата и завистта си тяхното освобождаване от либийския зандан? Защо да се ровим в миналото, да гадаем дали са виновни или не? И не разбирам защо трябва да ги обвиняваме, че са отишли да работят в Либия, при положение, че същото би могло да се случи на всеки българин, пребиваващ на чужда територия? С какво ще помогнат роптаенето и недоволството, изсипването на гнусна помия срещу нашите изстрадали сънародници? Не смятам, че това е правилното решение. Лицемерно е да съпреживяваш трагедията на някой години наред, а когато нещата се успокоят, да хвърляш камъни по него. И защо? Защото ти липсва елементарно възпитание и уважение към чуждата мъка. Извинявайте, българи, но вие сте точно такива - груби, некултурни и безцеремонни. Ако искате, нападнете и мен, но аз се чувствам длъжна да изразя своята позиция по темата, дори и тя да не ви харесва. Така е, истината винаги боли, но понякога е по-добре да те заболи, вместо да тънеш в пагубна безболезненост. Изложихте се сериозно, а всеки трябва да носи отговорност за думите си. Включително и вие, българи, за злостните си приказки срещу медиците. Без значение дали те са виновни или не. Вие се издънихте. Толкова.
© Ниара Норууд All rights reserved.
