18 апр. 2009 г., 01:28

Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови

3.1K 1 1
2 мин за четене

 

 

 

 

В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което пожелае, не може да постигне всички цели, които си поставя... Не само защото другите ограничават свободата на действията му. Понякога той сам се оковава във вериги.

Свободата е много широко понятие, особено в днешни дни. Всеки я разбира по различен начин и я открива на различно място. Но нека превъртим лентата няколко века назад по времето, когато България е била под турско владичество. Когато дедите ни са търпели обиди и лишения, когато са били мачкани и тъпкани и единствено мисълта за така желаната свобода е крепяла духа им. Дали тяхната представа за свобода би съвпаднала с тази на някой "модерен" човек?

"Правилата са създадени, за да се спазват" - не се сещам за по-ярък пример, описващ обществото, в което живеем. Обградени сме от закони, правила, норми, забрани... Навсякъде ни казват какво можем да правим и какво не можем.

Човек се ражда свободен. Той притежава живота си и може да прави каквото поиска с него, може да стане какъвто пожелае. Но сбъдването на мечтите му зависи от останалите. А те слагат окови...

Човекът на 21 век се стреми да се издигне в обществото. Стреми се да изпъкне сред другите с нови идеи и предложения. Но за да блесне, той зависи от мнението на останалите. А те слагат окови.

Познавам много тийнейджъри, които се оплакват от нормите, които им налагат родителите им, и бързат да отлетят от родното гнездо. Познавам и такива, които вече са го направили и стремглаво са се впуснали в живота на възрастните. И в света, в който са мечтали за личната си свобода, те носят окови. Оковите на отговорността. Отговорност за себе си, за живота и прехраната си, отговорност за бъдещото си семейство. Бързайки да пораснат, те сами се оковават в оковите на реалността, където нещата не винаги стават така, както на нас ни се иска.

Живеем в общество, където все трябва да се съобразяваме с този над нас, да изпълняваме това, което ни се каже. И всички тези норми и забрани спъват мечтите ни, оковават умовете и душите ни. Защото се раждаме свободни, но цял живот сме в окови...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марти Петрова Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оковите си ги слагаме ние! Никой не би могъл да сложи окови на СВОБОДАТА в нас - на ума и на духа ни; да мечтаем, да обичаме, да харесваме дадено нещо, да следваме мечтите си... Поздравления за есето!

Выбор редактора

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...