"Да, влюбеният иска да изглежда Бог - и не от суета!"*

Животът на човек е наниз от емоции, кръговрат на радости и скърби. Но в основата на всичко стои любовта.

Много хора са се опитвали да я дефинират, да дадат обяснение за появата и липсата ù, да ù сложат някакви граници. Много са се опитвали, много ще се опитват. Но няма да открият отговорите, които търсят, нито ще задоволят любопитството си. Любовта не е наука, а магия. Не можем да създадем теорема за нея, да я получим с някакъв опит, нито да докажем закон.

Любовта е навсякъде около нас, в най-малките жестове, в най-срамежливата усмивка. Достатъчно е само да се огледаме - ще я открием в очите на майката, гледаща детето си да играе в пясъка, в срамежливо хваналите се за ръце тийнейджъри, в изпълнения с нежност поглед на възрастната двойка, седнала на пейка в парка.

През очите на влюбения всичко изглежда прекрасно и добро. Но никой не е перфектен, макар всеки от нас да се стреми да го постигне. Когато се влюбиш в някого, в очите ти той е по-добър, по-хубав и по-забавен от другите. Човекът, откраднал сърцето ти, от своя страна се опитва да постъпва правилно, да се държи по-добре, да крие лошите си черти, за да ти се хареса.

Когато пеперудите в стомаха отлетят и влюбеността изчезне, човекът срещу теб вижда истинската ти същност. Вижда грешките, които ежедневно правиш и малките ти недостатъци. Но остава с теб, защото те обича. Защото нищо друго няма значение. Защото двамата се допълвате, всеки прави другия по-добър в стремежа си да не го нарани, да му даде цялото щастие, на което е способен.

В началото се влюбваш в човек, защото си заслепен от него и той ти изглежда перфектен. После проглеждаш и го обикваш заради недостатъците му. Това е истинската любов - да познаваш човека срещу теб, да знаеш кои са добрите и лошите му черти и да го обичаш въпреки тях.

Огънят пламва бурно, но постепенно отслабва. Дали ще изгасне или ще тлее вечно зависи единствено от теб самия. Понякога е по-добре да запазиш някои истини за себе си, за да не нараниш човека, когото обичаш.

Има неща, които само ние и съвестта ни трябва да знаем. Неща, които сме правили и с които не се гордеем. Тайни, които искаме да останат скрити за света. А когато сме влюбени, светът - това е човекът, покорил сърцето ни. И колкото и да ни се иска да се разкрием изцяло, ние не го правим и предпазваме любимото същество. Не искаме да го разочароваме, страхуваме се да не би да не успеем да оправдаем очакванията, да не го нараним. Защото единствената истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш.

Човек има добра и лоша половина, независимо дали едната или другата взема превес. Пренебрегвайки лошата в името на любовта, той пренебрегва себе си - доказателство, че обича истински. А щом обичаш някого истински, трябва да спреш да мислиш само за себе си и да преглътнеш егоизма. Любовта не е само получаване, а и даване и радостта от него. Егоистите не могат да обичат истински. Защото когато някой ти е скъп, понякога забравяш себе си заради него.

А ти?

Готов ли си да пренебрегнеш себе си в името на чуждото щастие? В името на щастието на любимото същество?

Готов ли си?

* "Когато обичаме, искаме недостатъците ни да останат скрити - не от суета, а за да спестим страдание на любимото същество. Да, влюбеният иска да изглежда Бог - и не от суета!" - Фридрих Ницше