Понеже са ме подгонили едни мисли, а хич не ме бива в мисленето, реших да споделя. Не се притеснявайте, мислите, които ме гонят, не са мои, чужди са, но ме гонят, та чак ме засипват. Сигурно беше по-правилно да кажа, че са ме засипали едни мисли, че чак не ми се мисли. Тези дни си цъкнах едно късметче на Facebook и що да видя/прочета: „Когато си много гладен, пийни си вода и си сложи един камък на корема, за да ти е тежко."

И такаааа… Аз взех решение. Ще си хапна 4, 5, 6 филийки хлебец и после ще си пийна повечко водичка или поне колкото мога да понеса, а после, ако не ми е мнооого тежко на мисълта, мога да гушна и някой камък. То като няма принц на бял кон, нито просяк с дръгливо магаре, камъни ще гушкам и ще се самозаблуждавам, че съм на диета.