Луда съм. Наистина е така. Е да, не съм регистрирана, нито диспансеризирана в лечебно заведение, но определено съм луда. Така мислят хората. Всъщност не хората – мъжете. Луда съм, защото казвам каквото мисля, защото не ми пука за последствията, защото знам какво искам всъщност. Да, наистина го знам, колкото и невероятно да звучи. Прието е, че жените не знаят какво искат всъщност или просто не са сигурни  в желанията си. Може,  но аз зная и това не ми помага особено. Когато знаеш какво искаш и как да го постигнеш, това буди подозрение, страх и веднага ти лепват име – Лудата. Луда съм, защото говоря каквото си искам,  защото не мога да флиртувам, да лъжа и да се преструвам на слаба. Не съм такава. Аз съм силна, мога да се справя със всичко. Не ми трябва мъжко рамо, на което да се опра. Разчитам само и единствено на себе си. Трудно е и е тежко. Понякога  е и самотно, но пък нали съм луда. Тези неща не би трябвало да ми правят впечатление. Какво ли разбирам аз? Понякога съм вулгарна, злобна и подигравателна. Да, такава съм, защото мога да си го позволя. Не ме интересува, че без да искам наранявам хората и ги карам да страдат. Луда съм. Правя го несъзнателно. Простено ми е. Забавлявам се така, както аз искам, а не както е прието. Правя го като за последно. Не се знае докога ще съм на този свят. На лудите всичко им е позволено, защото живеят кратко. Искам да взема максималното от живота, да грабя с пълни шепи. Наслаждавам се на всеки един миг от живота ми, на всяка незначителна част от него. Понякога ходя под дъжда. Харесва ми усещането – как капките се стичат по мен и сякаш отмиват мръсотията наоколо. Калта, в която сме затънали, дребните душици с малки проблемчета, в които сме се превърнали. Искам да ги отмия, да съм чиста. Аз съм над тях, може би защото съм луда и не осъзнавам дребните им терзания и проблеми. Живея  в собствения си свят, живея с миналото и бъдещето. Настоящето не е от значение. Живея с мечтите си и с прекрасните ми спомени. Не помня лошото, то ме натъжава. Помня само хубавото. Така се чувствам жива. Аз съм една щастлива луда, която се опитва да направи всички около себе си такива. Успявам понякога. Понякога увличам и хората около мен в своята лудост. Изглеждат щастливи. Може наистина  в този момент са такива. Истински. Но е за кратко. След това всеки поема по пътя си и влиза в матрицата. Не ми харесва да съм в нея. Скучно е. Мразя правилата, те подтискат душата и правят хората тесногръди, скучни и нещастни. А аз искам да летя. Искам душата ми да е свободна, искам да усещам. За мен не е трудно. Луда съм. Направете го и вие.