Един копнеж, една надежда
Цветан Бекяров
По стъклата продължават да проблясват късните лъчи на следобедното слънце. А то унило и самотно препуска покрай тъмно зелените очертания на брега. Край нас, до близката ивица на поредния бряг, са се склонили само побелели хълмове от планински възвишения, мълчаливо виснали облачета в бездънното небе и сигурният мирис на приближаващата есен. И колкото и да е странно, отдясно е Албания, онази далечна и толкова близка земя на шкиптарите.
И на орлите, които никога няма да се преборят с млечно синьото и вечно прииждащо море на Адриатика. И нищо няма да спре този полъх на прегорели листа и надежди, и никой няма да намери сили да се преклони пред тази уморена октомврийска тишина пред земята на Илирия! Брегът, както винаги е послушен, притихнал - пред тази неуморима бяла ивица на прибоя - стои и мълчи
Бурени и камък, обраснали хилядолетни планини са обградили морската карта на Албания с черни в тъмното на мостика нищо неозначаващи линии и точки, които вс ...