Стояха на границата. Тя знаеше, че ако пристъпи къдрите от утринна роса, ще се се превърнат в кристали, кожата от планински поток ще се заледи, вените от горещ извор ще изстинат. Дори тук тя усещаше как леденият северняк обещава кристална вечност в мразовитата си прегръдка.

    Стояха на границата. Ако той пристъпеше, кристалното му сърце щеше да се пръсне, ледените мускули да отслабнат и разтекат, силните ръце, изваяни от ледена ласка и лъскавата кожа от сняг да се стопят.

     Пристъпиха напред. Вече бяха една крачка по-близо един до друг. Протегнаха ръце и докоснаха върха на пръстите си, дланите се долепиха една до друга. Той поднесе другата си отворена длан към нея. Нежната й ръка полегна в нея. Тя го прегърна. Стъпка напред, стъпка настрани, стъпка настрани, стъпка назад. Бавен танц на различията на едно цяло. Кристални цветя разцъфтяха по кожата й, сребърни жилки оформиха корона на главата й, красивите й устни замръзнаха във вечна усмивка, очите се затвориха, завинаги вгледани в любовта. Сърцето в гърдите му тупна още веднъж и се пръсна, кожата му изскърца, втечни се и плувна в пространството като ситна мъгла, отслабените мускули изстенаха под тежестта на тялото и се разпаднаха на топящи се парчета, които образуваха малки летящи водни сфери. Течното й тяло не беше предназначено за тази промяна. Крехки ледени кристали започнаха да се отделят един по един от тялото й и да летят в пространството. Елементите се разтвориха един в друг.

   Водните сфери танцуваха с ледените кристали сред безкрайна приказка от ефирна мъгла и музиката на две сърца – едното горещо като извор от недрата на земята, другото - ледено като самия зимен вихър.