Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
18 июл. 2008 г., 15:16

Femor suis, моля! 

  Эссе » Гражданские
2045 0 10
3 мин за четене
 

Един призрак броди из родината ни. Един призрак във вид на въпросителна. Въпрос, който търси отговор един. Хората се сбират по тлаки и седенки, по махали и квартали, по кафенета и ресторанти, в трамвая... Дори в автобуса! Навсякъде се вижда на въпроса алаброса. Хората спорят ли, спорят. Понякога се хващат и гуша за гуша, щото никой никого не слуша. Баща син намразва и брат брата ругае. Дори семейства се разпадат, защото цари разногласие.

А големият въпрос е именно тоз:

 

Какъв да бъде Символът на България?

 

А сега, де!...

Някой казва Мадарския конник. Аз пък казвам, вятър работа е това. Нямаме нищо общо с мадарския конник. По причина такава, че Мадарският конник в момента се руши, а нашата държава е вече разрушена.

Друг пък казва АБВ-то...

Моляаааа?! Я си покажи главата навън, бе! Слепчо! Да виждаш нещо друго освен латиница?

Трети казва розата.

Ъ-ъ! Не става, брат ми. И по розите минахме. Страната ни беше китна като градина. Сега е помийна яма. Не отговаря! Сори!

В пресата прочетох магаре и каручка. Абе я магарето на суджук, а каручката за огрев! Ааааама-ха!

Не, не и не! Не познахте...

А пък аз се чудя и се питам как може да сме толкова слепи и да не довиждаме къде е решението? Защото понякога решението е само на една ръка разстояние. Като бира! Просто трябва да се протегнеш и да го вземеш.

И така, след прости, но дълбокоумни разсъждения достигнах до извода, че нашият национален символ да бъдеееееее...

(На това място оркестърът свири туш)

 

Негово Величество

КОКАЛЪТ

 

С други думи бедрена кост от дърта свиня. Или както са го казали латиняните, Femor suis. И това се налага от само себе си. Огледайте се наоколо и ще видите, че съм прав. Кокалът е в основата на всичко. Даже и самата Теорема на Пинкоф по въпроса за кокала го казва много просто и ясно:

Ето!

Теорема на Пинкоф по въпроса за кокала:

 

Всяка дива слива

наречена джанка,

налапала кокал,

се смята за луканка.

 

И жълтей се от космоса гъзът й кисел, обаче в собствените си очи тя е важна и блажна. Гледаш го - Джанко Джанков. И се питаш тоя пък откъде се пръкна? Че и важен! Че и акъл дава! Гледаш го и се чудиш и не вярваш на очите си. Погледнеш встрани, друг Джанко. И неговия гъз жълт и работата му все кисела. Ама и той се перчи, и той се дуе. И той акъл дава. Наредили се джанка до джанка - диви, кисели, че и костилката им даже не се дели. Обаче се мислят за рафт с луканки.

Що? Щото са налапали кокала и сега се правят на важни.

А Теоремата на Пинкоф по въпроса за кокала е изведена от Аксиомата на Пинкоф по въпроса за блажното:

Ето!

Аксиома на Пинкоф по въпроса за блажното:

 

На днешно време е особено важно

да набараш нещо блажно.

Набараш ли кокала блажен,

мигом ставаш особено важен

 

А така! А питам аз, във този час, кой не иска да е важен, значим и могъщ в днешно време у нас, сега и в момента? Кой не иска да гризне кокалчето? Тъй да се каже,... да подблажи вратлето? А? Питам!

Че то за тоя пусти кокал стават чудеса бе, хора! Огледайте се наоколо! Простотия до простотия! Няма нужда да се взираш даже... И всичките са на една ръка разстояние. И всичко заради проклетия кокал!

Я ми дайте на мен едно кокалче! Ами аз за кокала и майка си ще гръмна бе, ей(прощавай, мамо! без да искам!) ! Камо ли някакви си там складове с бомби.

И докато всички ние, джанките, търсим кокала,  голямата стара 1300 годишна джанка я ядат всякакви курояди,  корояди,  гъби и вируси. И брадва свисти...

© Пенко Пенков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??