инсомния
1 мин за четене
Това не е състояние или болест... това е начин на живот.. и Мания. Понякога не мога да спя... нямам обяснение.. просто безсънни периоди. Инсомнията обръща всичко наопаки... закуска в осем вечерта, обяд в 1 и половина след полунощ... вечеря в 11 на обяд... През деня си просто сомнабул... като насечен кадър... инсомнията е изкуството непрекъснато да заспиваш и да се събуждаш. Звуците също се изменят.... удължават като ехо, а в определин моменти заглъхват. Напрягаш се, а ухото не долавя даже звук. Като изключен телевизор... или пустинен вятър. неопределеност.
Продължи някъде около месец... един от най-ярките ми периоди. Можех да сънувам по всяко време, на всяко място. можех да бълнувам. Където и да е. Дните минаваха... не си спомням. Започвах да идвам на себе си едва като се стъмнеше. Инсомнията е много неясно състояние, защото колкото и да го описваш... нещо все се изплъзва. Може би това са спомените. А спомените ми са главно от нощта. Внезапен прилив на енергия. Фалшив, но много силен.. и после следва Ярък контраст. Представете си един тежък, натоварен ден... И после мекото легло и проблемите, които остават на нощното шкафче... или в банята при Четката за Зъби. Мекота и потъване. Отпускане и... забрава. Но не и тук. Представете си тази енергия, която ви държи будни и в същото време умората... която ви съсипва. Все едно те разкъсват... Постоянно... объркани сънища, където всичко се слива, а накрая... превзема. Цялото Теб. Нощите от безпаметни се превръщат на Тик-Такане и черно небе... което бавно изсветлява. Толкова допълнително време. Повечето хора нямат тези 6 или 7 часа. И мечтаят за тях. За повече време.
инсомния. Някои го мислят за проклятие. Но през моите очи това е единственият начин, по който мога да си почивам. Изцяло. Дълга самотна разходка нощем или просто канапе и отворен прозорец, през който вее вятър... а аз сънувам. Моя живот.
Продължи някъде около месец... един от най-ярките ми периоди. Можех да сънувам по всяко време, на всяко място. можех да бълнувам. Където и да е. Дните минаваха... не си спомням. Започвах да идвам на себе си едва като се стъмнеше. Инсомнията е много неясно състояние, защото колкото и да го описваш... нещо все се изплъзва. Може би това са спомените. А спомените ми са главно от нощта. Внезапен прилив на енергия. Фалшив, но много силен.. и после следва Ярък контраст. Представете си един тежък, натоварен ден... И после мекото легло и проблемите, които остават на нощното шкафче... или в банята при Четката за Зъби. Мекота и потъване. Отпускане и... забрава. Но не и тук. Представете си тази енергия, която ви държи будни и в същото време умората... която ви съсипва. Все едно те разкъсват... Постоянно... объркани сънища, където всичко се слива, а накрая... превзема. Цялото Теб. Нощите от безпаметни се превръщат на Тик-Такане и черно небе... което бавно изсветлява. Толкова допълнително време. Повечето хора нямат тези 6 или 7 часа. И мечтаят за тях. За повече време.
инсомния. Някои го мислят за проклятие. Но през моите очи това е единственият начин, по който мога да си почивам. Изцяло. Дълга самотна разходка нощем или просто канапе и отворен прозорец, през който вее вятър... а аз сънувам. Моя живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© БезИме Все права защищены
