14 июн. 2007 г., 12:51

Изпитанието

1.5K 0 1
2 мин за четене

Поредното изпитание.
Рецесия (спад), депресия (дъно), оживление, растеж и пак отначало.
Цикличност. Това е Животът.
"Затишието пред буря" е първият знак за предстояща житейска битка.
Битка, в която ще си пред дилема.
Дилема, от чието ти решение, ще се преобръщат съдби.
Най-голямото изпитание винаги е да вземеш най-правилното решение за теб. А после да действаш.
Дилемите са навсякъде край нас.
Разбираме колко са важни, когато говорим за по-сериозни бъдещи резултати.
Всичко е изпълнено с риск.
Самото изпитание е риска - дали ще го преодолееш или този път ще решиш да се откажеш.
Всъщност, нямаш право на отказ.
Щом си стигнал до толкова трудно положение, вече нямаш право да се връщаш назад.
Всичко необходимо за теб е в крачката напред.
Бавно и смело.

Трудно е.
Болезнено.
Отчайващо.

Да вземеш някакво решение е като да рисуваш съдбата си. Сам избираш тоновете на цветовете, комбинациите, формите... сам създаваш картината си "Живот".
Не трябва да се страхуваш, че ще сбъркаш.
Никога няма да разбереш грешката си, ако не си я направил.
Грешката е, колкото горчива, толкова и сладка.
Грешници сме! Защо по-добре не си го признаем?

Човекът е грешник.
Ангелът е ангел.
Демонът е демон.

Грешникът взима решение дали да е ангел или демон. Но той е и двете.
Дори изборът какъв да си, е изпитание.
Направеното решение е свързано с доказване - пред теб самия.
Насочваш енергията си в конкретна посока.

Хаотичността побърква.
Отдалечава те от Главното.
Губиш себе си.

В бурята на Хаосът единственото, което можеш да направиш, е да спреш
за секунда и да "хванеш" онова, което ти е най-полезно.
А кое е то?
Дилема - изпитание - решение - риск.
И пак променяш нещата.
Променяш себе си, за да се адаптираш в новата ситуация.
Колко практично звучи.
При решенията емоционалността играе второстепенна роля и
отговаря на въпроса "Това ли искам?"
И ако няма синхрон между нея и практичността, отново попадаш
във водовъртежа на Хаоса.
Тази буря е най-дивото и повдигащо адреналина нещо, докато сме живи.
Боли ни, усещаме го и знаем, че сме живи и имаме всичко, за да
вземем, каквото искаме.
Изпитание? Поредното? Защо не?! :)

10.06.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...