Какво се случи със света ни? Ние самите ли избрахме пътя, който ни доведе до тук, или той избра нас? Какво се случи с нас? Какво сполетя безгрижните, засмени детски души, които грабеха с пълни шепи от щастието на живота? Ние ли предизвикахме събитията или те нас? Странно е, как не позволяваме на тези въпроси да засегнат ума ни, докато не дойде време в живота ни, в което започнем да се разпадаме. Блокираме ги вън от нас и от утопичния свят, който си създаваме и живеем с ясното съзнание, че те не съществуват. Без значение колко силно се опитваме да ги оставим вън от живота си, те винаги намират начин да пропълзят обратно. Живеем сравнително нормален живот. Какво значи „сравнително нормален”? Будим се сутрин, пием чай или кафе, излизаме, срещаме се с приятели и познати, учим, работим, забавляваме се и в тази рутина няма място за такъв тип въпроси. В края на деня се прибираме у дома, затваряме вратата отвътре и я заключваме, сякаш се самоубеждаваме, че това ще ни защити. Самозаблуждаваме с ...