Връщам се назад... Стоя и в съзнанието ми изплуват спомени. Чувството е непознато за мен. Присещам се за съвсем незначителни случки, разговори, думи.

Осъзнавам - липсват ми. Имам нужда от тях. Дълбаят дупка в мен.

   Пропадам в дълбока яма. Но все още не съм стигнала дъното... Падам. Животът ми минава пред очите. Не виждам нищо. Тъмно е. Усеща се само вятърът, който брули лицето ми, докато летя надолу.

Питам се "Кога свършва всичко? Къде е краят? Кога най-после ще се ударя и всичко ще приключи?"