Нима има някой по света, който да не е попадал в бездната на страха, съмнението или нищетата? По един или друг повод всеки един от нас се е сблъсквал с проблем, който е разклатил малкия му подреден свят и го е извадил от удобната илюзия за сигурност, която си е изградил с нечовешки усилия. И пропадайки в бездната, отворила се широко под краката му, тази пропаст без дъно, както показва самата дума, той започва да търси изход от нея. Търси повърхност, върху която да стъпи и да се оттласне за скок нагоре. Но има ли дъно бездната?! Има ли изход от нея въобще?
Мислейки по този въпрос, почти невъзможно е да избегна спомена за моята лична бездна. Мрачна и студена, стените й просмукани с влага от хилядите пролети и непролети сълзи, обгърната в самота и толкова безнадеждно отдалечена от топлия живот, намиращ се на върха й. Този връх – толкова далечен и все по-недостижим с всяка изминала секунда. Тъмнината, обгръщаща те от всяка страна, е така обезкуражаваща, така безмилостно посичаща всяка разу ...