Лебедова песен
Лебедова песен
Черен съм.
Като демон излязъл от ужаса на себеотрицанието ти.
Обвивам с пръсти шията ти. Задушавам те!
Като катран полепвам по оголените ти нервни окончания.
Ментален проблем с главния мозък.
„Аз съм Легион – унищожителят на световете!“
Нося болка в очите, предавам я с всяко издишване, с всяко докосване.
Направен съм от стъкло, до кръв дълбая душата ти.
Аз съм Болката!
Не ми ли вярваш?
Отлично! Не заслужавам доверието ти...
Бягай!
Като желязната топка завързана за краката ти те дърпам все по-дълбоко.
Смърт на духовно равнище.
Изгорен заради грешките си, преродил се в сянка. Сянка от тъга...
Разврат на чувствата, размиват ми се хора, години, граници.
Като дълги, хищни нокти, печал струи от допира на кожата ми.
Остави ме, аз съм цветето на хаоса попаднало погрешка в райската градина.
Лъгал съм, предавал съм - чувства, хора, себе си!
Убил съм те вече, бавно, тровейки с горчивата си ненавист.
Изкривявам те гротескно, изпил душата ти с любов!
Роден от обич, обречен да нося пустота.
Нека това е моята Лебедова песен, след която да остана само прах и спомени, и може би сълза – чиста и прекрасна...
Защото това си ти – ореол от светлина в мастиления океан с мечтите ми.
А аз, аз съм болката, гъста, черна, лепкава, която просто не става за обичане!
© Филип Филипов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Смърт на духовно равнище за непосветените! Поздрав за силното есе!
-
Любимите ми творби от раздела.
-
"Сянка от тъга..."
Четейки се сетих за нещо, което съм писала отдавана...
Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял,
а завесата в теб
е единствено горест
и отляво
те блъска само печал.
Тази тъга
не побира морета
и никой не гали
с шума на бели вълни,
от мастилена нощ
тя е отнета
и се впива във теб
като сини сълзи.
Сълза е твоята лебедова песен... -
,, ...обречен да нося пустота."
Поздравления! Автори като теб ме карат да се чувствам аматьор, знаеш ли?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
