Маската – необходима ли ни е?

Маската – необходима ли ни е

есе

 Маска, прикритие. През целия ни живот те ни заобикалят. Мислим, че виждаме реалността, но всъщност очите могат да ни излъжат, както и хората.

  Всеки ден срещам хора, които се представят за такива, каквито не са, които изказват чужди мисли, приемат чужди решения и не показват истинските си чувства. Скриват се зад маската на силния, независим човек, но всъщност всички те са изплашени. Изплашени от самотата, от болката, от загубата. И за какво им е нужна тази маска, необходима ли им е?

  Може би да, щом всички си я слагаме в един или друг момент, дори и да не си го признаваме. Причината е проста: защита. В този свят, пълен с болка, лъжи и огорчение, ако си искрен и открит, много лесно можеш да получиш нож в гърба. И колкото повече се доверяваш, толкова повече рани получаваш. Никога не можеш да бъдеш сигурен кога някой си е сложил маската на лицемерието, до момента, в който не бъдеш наранен. И тогава разбираш, че за да оцелееш, е нужно и ти да се “маскираш”. Да не показваш истинските си чувства и емоции, да криеш тайните си желания, просто за да се защитиш.

  По същата причина много хора си слагат маската на “щастието”. Преструват се на весели и доволни, усмихват се пред другите, но всъщност вътре душата им крещи, а когато останат сами, сълзи пълнят очите им. И те знаят колко горчиви са сълзите им и колко голяма е болката им, но я запазват вътре в себе си и продължават да се усмихват, за да не изглеждат слаби и уязвими. И може би се надяват така някой ден да излъжат и себе си, че не ги боли.

  И всички тези маски за нас са необходими, за да се предпазим, да избягаме от неизбежното, но можем ли да го правим вечно? В опитите си да се спасим от тъгата, дори и в много от случаите това да е полезно, някой ден ще срещнем човек, пред когото ще си заслужава да свалим маската си и да бъдем себе си. Себе си, пък макар и уязвими, слаби и раними. И дори и да бъдем наранени, ще трябва да рискуваме, за да може един ден да се почувстваме пълноценни и да се докоснем до щастието. А това няма как да стане, ако цял живот се крием зад маската си и позволим на страха да превземе душата ни!

                                                                                                                 декември 2008