Беше прекрасен летен ден. В града имаше маскен бал. Много хора се събраха на него. Всичко беше така красиво. Залата бе украсена с гирлянди в различни цветове, с разкошни цветя, с прекрасни картини, осветлението бе намалено, а музиката - о, тя бе движещата сила. Но балът бе за хората, за да могат те да се радват, за да могат те да се облекат в скъпите си нови дрехи и да се покажат на всички. За да надянат красиво изрисуваните си маски и да танцуват до забрава.
Стана 8 часът. Хората бавно се стичаха. Скоро нямаше място за повече, а това бе голяма трагедия за тях. Започна веселбата. Всички, с питие в ръка, се усмихваха на познати и непознати. Фалшът започна. Започна парадът на суетата.
Хората там бяха онези, за които важно е какво мислят другите, важно е как изглеждат, да бъдат видяни, да се забавляват. За тях няма по-голяма катастрофа от това да не намерят място за своето очарование на бала или да останат незабелязани от някой, когото макар и бегло познават.
Под маските на едни се криеха ...