24.06.2008 г., 7:52

Маскеният бал

1.2K 0 0
1 мин за четене
 Беше прекрасен летен ден. В града имаше маскен бал. Много хора се събраха на него. Всичко беше така красиво. Залата бе украсена с гирлянди в различни цветове, с разкошни цветя, с прекрасни картини, осветлението бе намалено, а музиката - о, тя бе движещата сила. Но балът бе за хората, за да могат те да се радват, за да могат те да се облекат в скъпите си нови дрехи и да се покажат на всички. За да надянат красиво изрисуваните си маски и да танцуват до забрава.

 Стана 8 часът. Хората бавно се стичаха. Скоро нямаше място за повече, а това бе голяма трагедия за тях. Започна веселбата. Всички, с питие в ръка, се усмихваха на познати и непознати. Фалшът започна. Започна парадът на суетата.

 Хората там бяха онези, за които важно е какво мислят другите, важно е как изглеждат, да бъдат видяни, да се забавляват. За тях няма по-голяма катастрофа от това да не намерят място за своето очарование на бала или да останат незабелязани от някой, когото макар и бегло познават.

Под маските на едни се криеха раними души, дошли да удавят мъката от разочарованието. Други скриваха желанието си да бъдат Някой, да не останат незабелязани. Трери просто нямаха какво да крият, техните души бяха празни, белязани от суетата на света.

Скоро идваше краят на нощта и всички бяха много разочаровани. Някои не искаха да си тръгнат, сякаш там бе тяхната съдба, сякаш без бала те умираха.

Всичко  бе обвито в лъскава опаковка, много красива, но без съществено съдържание. Наблюдавайки отстрани ти се иска да направиш нещо, да им кажеш, че има за какво друго да мечтаят освен другия бал... но уви... тези душици не биха се вслушали, а само биха те подминали с насмешка.

Нима дискотеката в града ти не е мястото, на което се провежда ежедневно чаканият „бал"? Нима не ти е писнало от фалшивото? Нима не ти е писнало от „маскираните" какички и придружаващите ги батковци? Нима не те карат да се чувстваш като идващ от друга планета понякога? Нима целият ни живот не е Маскеният бал....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...