17 мар. 2021 г., 15:49

Море 

  Эссе
1828 0 1
3 мин за четене
Необятна водна синева, която е дар от Бога. Несравнима с никоя друга природна стихия. Обгръщаща и силна. Дълбока и потапяща. Сила, завличаща те в други светове. Красота, смайваща с непокорното си величие. Мислим, че познаваме морето, а то е много повече от това, което виждаме. Богатство, дарено ни от Бога, за да пътешестваме из него, да го опознаваме и за поред път да се убеждаваме какви малки прашинки сме.
Морето е необятно, колкото мечтите. А само колко мечти е породило или взело то! И колко тайни! Но то ги пази, защото говори с глас, който малцина разбират. Вълните може и да нашепват думи, изречени от някой някога, но колко ли от нас могат да чуят тези послания? Всяка вълна разказва история, която някой е споделил на морето. Тя препраща ехото на тази история, но същевременно не издава кой му я е доверил. Защото то не разочарова никога този, който му споделил частица от себе си.
Обичта към морето носи несигурност. То винаги ни изкушава да напуснем своя сигурен бряг и да търсим непозн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Все права защищены

Предложения
: ??:??