Mоят храм е моята душа. Ученията в моята Библия са под формата на нежна любовна лирика. Oнези, които проповядват моята вяра, са странстващите сърца и умове на известни и безизвестни хора на словото. Привидно измисленият свят, пленил ме в своето безгрижие с ритъм, е реалност, отваряща портите към себе си на хора, изcтрадали и обичали, търсили и намирали. Тя се представя пред онези, които са губили себе си в друг и после, макар и плахо, са се откривали дори там. Това е светът на онези, чийто стремеж към по-добро ги е отвел до безкрайния булевард "Истина". Там, под такта на сухите капки дъжд, нелогичното се превръща в поезия. Там думите са величие, деклариращо богатcтвото на езика. Там всеки е писател на своя собствена история, носеща простото заглавие "Живот". Сивото е цвят, присъстващ в нашата палитра, но не и ежедневие. Усмивката е цяр. Благородството - естествено. Любовта - кралица. Вярата - крал. Красотата е на всеки, който я поиска. Желанието светът да се върти другояче е зараза, но ...