a3`4oBekbT (Човече)
75 405
25 сент. 2005 г., 13:00

Не,Приятелю 

  Эссе
2599 0 8
2 мин за четене


    Казваш,че се чувстваш по-добре,но какво разбираш под това?!Опитваш се да избегнеш изпитанията,които ти поставя живота,като ги въплъщаваш в един общ проблем с мисълта,че ще се справиш по-лесно.
   Не,Приятелю.Така не става.Всяко едно нещо на този "свят"съществува само по себе си....не си мисли,че ти приказвам за "Изкуството да бъдеш егоист”.Всяко нещо има свой собствен живот,свое собствено съзнание,свой собствен път,свое собствено място върху полицата на Съдбата.То е живо,и чувства, и разбира,и....
   Иска ми се да продължа,но не мога!Не мога,защото няма да ме разбереш,а когато хората не разбират нещо,те се плашат! Аз не желая това!Сигурно си мислиш,че съм се побъркала...!
Наречи ме луда,ненормална,себелюбива,заблудена или каквато си избереш!Наричали са ме по всички възможни начини,които могат да бъдат родени в човешкото съзнание под силата на злобата и яростта!Но...аз не съм такава.Аз съм просто различна.Това е моето проклятие,което съм осъдена да влача след себе си,откакто се помня,а това е доста отдавна-Повярвай!Осъдена съм да се боря срещу собствената си съдба...
   Не знам защо не разбирам какво съм сторила,но това ме убива.то вече спечели войната...Защо ме гледаш така?!Сигурна съм,че вече си убеден/а в лабилността на психиката ми...Мислиш ме за побъркана,нали ?!Може би е така,но се съгласи,че тази моя побърканост не е дразнеща,нито опасна..Хмм..Усмихваш се-добре.Очите ми се насълзиха..
    Затворих ги и усетих как душата ми се сви!Потърсих пак "Някой"за помощ,а той ми отговори:Преди десет минути минах оттук,а ти беше ей там на ъгъла и ме попита"Защо слънцето не е изгряло"?
Сепнах се и си казах "Не е било сън",а човекът ме погледна усмихнат и промълви,като не спираше да се смее...
-Не,ти сънуваше тогава.Просто се бе събудила за момент.То не беше сън,сънят тече в момента.После някой ме блъсна.Обърнах се да видя кой е,но нямаше никого.Когато отново извъртях глава старецът беше изчезнал...
  Е,това е историята на моята побърканост.Сега вече съм сигурна,че ме мислиш за луда..и така да е!Знам,че дори и да съм луда,аз съм луда с вяра,в чиято душа още гори любов и доброта...Това исках да ти разкажа.Сега ти пожелавам приятен нормален живот и спокойствие в "света" на сънищата....Сбогом,"стари"мой приятелю...И потънах в самота,вечна блудност.....

© Човече Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • егати якото есе!!! Така е, всичко съществува само ЧРЕЗ нас. Аз те сънувам. Ако се събудя ще престанеш да съществуваш.
  • Не,мога да повярвам,че си на 7 години...Направо отказвам!!!!!-Стресиращо е!
  • Васко, благодаря Не е важно да си луд, важното е да си луд с вяра
  • Дени, ти наистина ли си на 6 години?
    Не знам дали си луда и за мен няма значение това, щом казваш, че си "луда с вяра,в чиято душа още гори любов и доброта..."
    Поздрави от един също ненормален човек
  • Емма,оттук нататък ми предстои периода,в който ще осъзнавам и наистина прозрявам нещата такива,каквито всъщност са.На тази възраст трудно може да се каже,че съм се докоснала до истинската действителност.Благодаря все пак за коментара.
  • Наистина не се знае дали, това, което наричаме реалност, не е всъщност сън, а сънят не е реалността. Индийците наричат светът, в който живеем "майа" (илюзия, сън). Това, че можеш да го осъзнеш и погледнеш от този ъгъл е много ценно и определено не си луда. Напротив - имаш прозрение за нещата, под илюзорната покривка. Аз го намирам за много ценно.
  • Стеле,тук си напълно права(въпреки,че си седнала)...както съм казала по-горе..'когато хората не разбират нещо-те се плашат'.Може би не могат или не искат да разберат реалносттаБлагодаря все пак за милите думи.
  • Не знам как да коментирам тези редове,не всички ще те помислят за луда,аз не те мисля за луда.Всеки си има индивидуалност и ти имаш право да си такава,каквато си
Предложения
: ??:??