За да живее пълноценно човек, той се нуждае не само от материални облаги, но и от духовно извисяване. И именно религията е тази, която ни учи кое е добро и кое не, която ни показва правия път, защото тя е храна за душите ни.

И тук не става въпрос за целуване на икони, палене на свещи и ходене на църква.Бог е с теб навсякъде. Не е нужно да ходиш на някое "специално" място, за да се помолиш. Необходимо е само да вярваш със сърцето си и да позволиш на Божието слово да окрили душата ти.

Лично мое мнение е, че религията е създадена, за да научи хората кое е редно и кое не и да им покаже, че чудеса стават, стига да вярваш. Но днес като че ли никой не се нуждае от нея. Тя се е превърнала в нещо отдавна излязло от мода, нещо ненужно. Но нима човек би бил щастлив, ако джобовете му са пълни с пари, а душата му е празна? Нима новите дрехи и скъпите бижута биха ни зарадвали повече от усмивката на любим човек? В днешни дни е трудно да се каже, но материалното като че ли е завладяло живота ни, обсебило е душите ни и е пропъдило вярата от там.

Десетте божи заповеди - моралният кодекс на човечеството - не се зачитат от хората на 21век. Днес те са просто прашни думи, идващи от миналото, нямащи бъдеще и "последователи" в настоящето.

Една от тях гласи "Не убивай." - кратко, точно, ясно, без скрит смисъл и тайно послание. Никой няма право да отнема живот, който не е създал. Дори майката няма право да убие детето си. Само Бог има право да дава и да отнема живот. А престъпиш ли тази му заповед, то ти се имаш за Бог малко или много. А това е грях... непростим.

Друга пък гласи "Не лъжи". Меко казано днес тя няма приложение. Всеки лъже, всеки мами, всеки гледа по някакъв начин да прекара другия. Кога станахме такива? Кога оглушахме за божиите слова? Кога истината изгуби стойността си? Наричаме ги "малки бели лъжи" и ги използваме постоянно. Погубваме доверието един в друг, убиваме любовта, губим вярата си.

Има ли смисъл да тълкувам останалите Божи заповеди, след като никой не ги спазва? Не пожелавай жената, добитъка, имането на ближния си. Желанието на нещо, което е притежание на друг, изпълва сърцето със завист, злоба и го погубва. Тази заповед е престъпвана по-често и от "Не лъжи." Сякаш в света, в който живеем, всички се надпреварваме кой колко от божиите заповеди ще наруши.

Делим се на бедни и богати, сякаш слънцето не свети еднакво за всички. Гледаме на нас да ни е добре, пък другите да си берат грижата. А по телевизията вървят един след друг репортажи за убийства, отвличания, атентати. Страдаме, но не защото Бог ни наказва - ние сами се наказваме. Затворили сме сърцата си за вярата и доброто, забравили сме как да бъдем хора.

Но дори стомахът ти да е пълен, да се излежаваш на плажа на пет-звезден хотел и да пиеш скъпо шампанско, ако душата ти е празна и нямаш вяра в доброто, то ти си по-беден и от скитника на улицата, молещ за троха.