След поредната молитва пред свещената икона се изправих и се вгледах в запрашеното огледало отстрани. Това сякаш не съм аз. От мен е останало някакво подобие на човек. Същество с пусти очи, напукани устни и треперещи ръце. Аз съм виновен за положението, в което се намирам. Отгледах две красиви момиченца без помощта на майка им. Работих от сутрин до вечер, за да изпълня и най-малките им капризи. Искаха рокля, получаваха я. Искаха цвете от далечна страна, намирах го. Станаха големи девойки и ги ожених за богати мъже. Осигурих им живот, за който много момичета копнеят. Оттеглих се от бизнеса, но бях щастлив. Вярвах, че щом аз съм ги отгледал и винаги съм им помагал, и те ще сторят същото, но не стана така. Обърнаха се срещу мен, решиха, че вече не им трябвам. Сметнаха ме за ненужен, а не го бях планирал така. Вече не се интересуват от мен, посещават ме само когато имат нужда от пари, а аз все гледам да помагам. Баща съм и не го забравям! На ден живея с малко и не се оплаквам. Стига ми, въ ...